Когато се събуди, си поплака — за себе си, заради внезапната промяна и най-вече — за Мира. Последните няколко седмици, прекарани в космоса, бяха вероятно най-дългият период, преживян с дъщеря й. Малка утеха, помисли си тя, макар че най-сетне бяха започнали да се опознават и да привикват една с друга.
Щеше й се да узнае повече за Чарли. Дори не беше видяла снимка на внучката си.
След като се наплака, се опита да поспи още.
Събуди я прислужница, може би робиня. Беше ранна вечер. Време за аудиенцията при Александър, в компанията на Евмений.
Тя се изкъпа и се облече — и преди бе носила вавилонски дрехи, но въпреки това се почувства неловко.
Просторната зала, в която я отведоха, сияеше от богата украса — меки килими, гоблени и позлатени мебели. Дори чашата, в която слугата й поднесе вино, бе инкрустирана със скъпоценни камъни. Но имаше пазачи навсякъде — и при вратите, и в залата, въоръжени с дълги копия и с къси мечове. Не носеха тежка броня, но имаха шлемове, ленени нагръдници и кожени обувки. Приличаха на пехотинците, които бе виждала при предишното си пребиваване на Мир.
Сред въоръжените войници се разхождаха придворни и разговаряха приглушено. Носеха дрехи предимно в пурпурно и бяло. Лицата им бяха изрисувани, така че беше трудно да разпознаваш мъже от жени или да определиш възрастта им.
В тълпата имаше и неандерталци. Бисиса помнеше и тях от предния път на Мир. Само че сега бяха допуснати в двора. Повечето бяха много млади, крачеха със сведени глави, прикрили очите си под изпъкналите вежди, и разнасяха големи подноси. И те, като господарите си, бяха облечени в пурпурни роби, сякаш това бе някаква шега.
Бисиса спря пред един забележителен гоблен: покриваше цяла стена и представляваше карта на света, но обърната наопаки, защото юг беше отгоре. Огромен къс от Южна Европа, Северна Африка и Централна Азия чак до Индия, боядисан в червено и обрамчен в злато.
— Йе-лю-чу-цай — произнесе на срички капитан Гроув.
Беше облякъл британската военна униформа, а Емелайн бе избрала скромна бяла блуза, дълга пола и черни обувки. Двама типични представители на деветнайсети век в пъстроцветния двор на Александър.
— Завиждам ви за тоалета — обърна се Бисиса към Емелайн; чувстваше се малко неловко във вавилонските си одежди.
— Нося си ютия — отвърна гордо Емелайн.
Гроув попита:
— Как е произношението ми?
— Не съм специалист — призна Бисиса. — Йе-лю… и после какво беше?
Гроув сръбна от виното, като повдигна мустак, за да не го накваси.
— Май не си го срещала. Той беше най-главният съветник на Чингис хан, преди Войната с монголите. Китайски военнопленник, издигна се сам. Но след войната — сигурно помниш, че Чингис беше убит — звездата му избледня. Пристигна тук, за да работи с книжниците на Александър. В резултат се появиха карти като тази. — Той посочи огромния гоблен. — Прекалено скъпи, разбира се, но и доста точни, както можеш да се увериш сама. Помогна на Александър да подготвя кампаниите си — и да се любува на увеличаващата се империя. Ще ти кажа нещо, Бисиса — кампаниите на Александър са забележително постижение на снабдяването и управлението. Той построи цял нов флот в залива на Вавилон и след това се наложи да коригира коритото на Ефрат, за да я направи плавателна. Обиколи с флота крайбрежието на Африка. А междувременно от Вавилон войските му се отправиха на изток и запад, строяха железопътни линии и пътища и основаваха навсякъде градове. Само подготовката на кампаниите отне пет години, после още десет, за да завладее всичко от Индия до Испания. Разбира се, с цената на ужасни усилия на народа…
Емелайн докосна Бисиса по ръката.
— Къде е телефонът ти?
Бисиса въздъхна.
— Настоя да го оставя в обсерваторията при Абди, за да събере цялата налична информация за разположението на звездите.
Емелайн се намръщи.
— Признавам, че думите ти ме озадачават. Та това е просто машина! Вещ и нищо повече. А ти говориш за него с нескрита привързаност.
Капитан Гроув се усмихна.
— О, нищо необичайно. Много от хората ми са влюбени в оръжията си.
— А в моето време — обясни Бисиса — много машини са разумни, като телефона. И притежават съзнание, като теб и мен. Трудно е да не се привързваш.