Към тях се приближаваше Евмений, страховита фигура с развети поли. Придворните бързаха да се отдръпнат от пътя му.
— Вавилонците са се занимавали с астрономия много преди да се появим ние — заговори Гроув, но гледаше към Евмений. — А телескопите, конструирани от инженерите от Отическата школа, притежават наистина забележителни качества. Но кой знае какво ще прочетат в едно небе, което може да е пренаредено като Земята, по която стъпваме?
— В Чикаго също имаме астрономи — обясни Емелайн. — И телескопи — тези, които оцеляха при Хроносрива. Доколкото зная, наблюдават и планетите. Които — според тях — са различни отпреди. Светлини на Марс. Градове! Не съм сведуща по този въпрос. Зная само това, което четох във вестниците.
Бисиса и Гроув бяха втренчили погледи в нея.
— Градове на Марс? — повтори Бисиса.
— Имате вестници? — бе въпросът на Гроув.
Хилиархът застана до тях. Беше чул последните й думи.
— Значи в Чикаго имате… — Той се затрудни да открие думата. — Учени?
— О, всякакви видове — отвърна жизнерадостно Емелайн. — Физици, химици, лекари, философи. Университетът продължава да ги бълва, наскоро построиха цяло студентско градче в Ню Чикаго, южно от леда, за да могат да работят близо до стария град.
Евмений се обърна към Бисиса.
— Според мен трябва да посетиш Чикаго и да опознаеш това място, то е много по-близо до твоето време, отколкото епохата на Александър. Може би там ще намериш отговор на трудния проблем, който те доведе тук.
— Пътуването ще отнеме страшно много време — предупреди я Гроув. — Месеци…
— Въпреки това очевидно е необходимо. Аз ще уредя транспорта.
Емелайн повдигна вежди.
— Бисиса, май ще имаме предостатъчно време да се опознаем.
Бисиса бе малко смутена от внезапната настойчивост на Евмений.
— Ти винаги си разбирал — заговори тя. — Повече от останалите сподвижници на Александър… винаги си знаел, че ключът към цялата тази история са Първородните и Очите. Всичко останало — империите и войните — са само странично занимание.
— Бисиса — отвърна той, — ако не притежавах известна прозорливост, едва ли щях да оцелея толкова дълго в двора на Александър. Ще срещнеш много малко хора, които помниш от времето преди тридесет и повече години. Останалите загинаха в чистките.
— Освен теб.
— Не на последно място и защото се постарах да съм сред организаторите на тези чистки…
Отекнаха фанфари, последвани от силни викове.
В залата влезе отряд войници с високо вдигнати сарисаи. Зад тях крачеше причудлива фигура в прозрачна тога, с тънички крайници, слаби и треперещи, и ярко изрисувано лице, разкривено в усмивка. Бисиса си спомни — това беше Багоас, персийски евнух, любимец на Александър.
— Вече не е тъй красив, както някога — отбеляза навъсено Евмений. — Но все пак оцеля, също като мен. — И вдигна чашата си в подигравателен тост.
А след това се появи самият цар, заобиколен от страховити мъже, облечени в пурпурни роби.
Александър се олюляваше, сякаш вече беше пиян, и щеше да падне, ако не го бе уловил един притичал паж. Носеше дълга пурпурна тога и позлатен обръч с рога на овен на главата. Лицето му бе само далечен спомен за красивия мъж, който Бисиса помнеше, с пълни устни, изпъкнал, издаващ сила нос и високо чело, над което се спускаха къдрици. Бакърената му кожа бе покрита с петна и белези, бузите и брадичката му бяха натежали и отпуснати, едрото му тяло бе плувнало в тлъстини. Бисиса се смая от тази промяна.
Придворните се хвърлиха почтително на пода. Войниците и част от старшите офицери останаха на крака, но се поклониха дълбоко. Пажът, който прикрепяше Александър, беше неандерталско момче: примитивното му лице лъщеше от мазнина, гъстата козина на главата му бе навита на къдри. Докато царят минаваше покрай нея, Бисиса улови миризмата на урина.
— Ето го и повелителя на света — прошепна Емелайн, докато Александър ги подминаваше, и в гласа й сякаш имаше скрита насмешка.
— Но той е точно такъв — посочи Гроув.
— Александър няма друг избор, освен да завладее света отново — промърмори Евмений. — Той вярва, че е бог — синът на Зевс, възкръснал в Амон, и точно затова носи тези дрехи и короната с рога. След Хроносрива целият му познат свят бе пометен и какво му оставаше? Да започне всичко отначало. И той го направи.