— Но нищо вече не е както преди — възрази Бисиса. — Ти каза, че имате парни машини. Може би присъстваме на зараждането на една нова цивилизация. Обединена империя под властта на Александър и неговите наследници и подсилена от техническия прогрес.
Гроув се усмихна замислено.
— Спомняш ли си, че бедният Ръди Киплинг говореше такива неща?
— Съмнявам се, че Александър споделя вашите „модерни“ мечти — озъби се Евмений. — Защо му е? Ние сме повече от вас, много повече, и може би вярата ни ще надмогне вашата и ще окаже влияние върху света.
— Според старите исторически книги — отвърна малко наперено Емелайн — в предишния свят Александър е починал на трийсетгодишна възраст. Може да прозвучи не съвсем по християнски, но щеше да е по-добре, ако беше умрял и тук, вместо да продължава да мърси земята.
— Синът му сигурно е на същото мнение — отвърна суховато Евмений. — Ето защо… внимавай! — И дръпна Бисиса назад.
Покрай тях профучаха неколцина войници, размахваха оръжията си. В средата на залата настъпи суматоха. Чуха се викове, последвани от писъци.
И после Александър падна.
Проснат на пода, Александър изрева нещо на гръцки. Придворните и охраната отстъпваха заднешком, сякаш се страхуваха да не бъдат обвинени. На корема на царя аленееше разширяващо се петно и в първия момент Бисиса помисли, че е от вино.
Но после забеляза малкия неандерталски паж, надвесен над царя, с безизразно лице и стиснат в яката ръка нож.
— От това се страхувах — изсъска Евмений. — Днес е годишнина от Войната със Сина — и ти, Бисиса Дът, разбуни духовете с това твое Око. Капитан Гроув, изведете ги оттук и от града — колкото се може по-бързо. Иначе рискуваме да ги убият при размириците, които неминуемо ще последват.
— Разбрано — отвърна притихнало Гроув. — Дами, последвайте ме.
Докато Гроув ги извеждаше, Бисиса погледна през рамо. Видя неандерталското момче да вдига отново острието и да пристъпва към Александър. Движенията му бяха механични, сякаш изпълняваше досадна работа. Александър изрева от гняв и страх. Нито един от стражите не бе помръднал. В края на краищата го направи Евмений — старият схванат Евмений, който изтича през тълпата и събори момчето на пода.
Навън градът бе ярко озарен — дим се издигаше над запалените сгради. Вестта за убийството вече се разпространяваше.
33: Полетът
Напуснаха града в бледата светлина на следващата сутрин заедно с отряд от личната охрана на Евмений — войниците щяха да ги придружат до Гибралтар. Изплашеният Абдикадир също щеше да пътува с Бисиса до Америка.
И така, само дванадесет часа след като се появи от Окото, Бисиса отново се отправи на път. Не можеше да вземе дори скафандъра. Разполагаше само с телефона от двайсет и първи век и резервната батерия на скафандъра.
Колкото и да бе странно, тъкмо Емелайн бе тази, която се опитваше да я успокоява.
— Почакай да стигнем в Чикаго — каза й. — Ще излезем на булевард „Мичиган“ и ще отидем на пазар.
— На пазар!
Още първият етап от пътуването беше изумителен.
Бисиса бе настанена в открита карета, теглена от четирима плещести неандерталци, голи както майка ги е родила, а македонските войници тичаха отстрани. Тези Каменни хора бяха собственост на Илиций Блум, който твърдеше, че е чикагски консул във Вавилон. Плъзгав тип, към когото Бисиса веднага изпита недоверие.
Стигнаха железопътна гара близо до селце на име Миден — над малките кирпичени постройки се виеше гъст дим. Самата гара представляваше кръстопът на множество тесни линии, с огромни депа и пуфтящи локомотиви.
Вагонът, в който се качиха, бе грубо скована дървена кутия с покрив и неудобни скамейки и Емелайн не пропусна да отбележи разликата с луксозните пулманови вагони. Но локомотивът беше невероятен. Приличаше на огромно чудовище, исполински черен танк, който едва се крепеше върху тесните релси и изпускаше облаци мазен дим. Бен Батсън обясни, че машината се задвижвала с дизелово гориво, теглено в цистерна непосредствено зад локомотива. В Персия нефтът бе много по-достъпен от въглищата и инженерите от Отическата школа бяха разработили начини за неговата преработка.
С този невероятен влак Бисиса щеше да пътува чак до атлантическия бряг. Първо щяха да се насочат към Арабия, към големите машиностроителни заводи при Ерусалим, после на югозапад, през делтата на Нил, където царят бе изградил отново своята Александрия. След това щяха да пътуват по брега на Северна Африка, през териториите на несъществуващите на Мир Египет, Либия, Тунис и Мароко, до пристанището на малкия океански флот при Херкулесовите стълбове.