Вкопчваща вдигна ръце и показа онова, което допреди малко се криеше зад косматото й тяло. Носеше дебел клон, на който бе набучена човешка глава. Устата зееше, подпряна с пръчка, строшените зъби белееха зловещо на утринното слънце.
Бисиса почувства остра болка в сърцето.
— Тъкмо аз помолих да освободят маймуната. Сега виждам, че е било грешка.
Щом влакът ги доближи, маймуните се хвърлиха в атака. Бяха посрещнати със залп от стрели от вагоните, но тъй като движещи се цели се улучват трудно, изпопадаха само малко. За щастие се оказа, че маймуните не са преценили добре момента за нападение. Локомотивът изсвири пронизително и нападателите бяха отблъснати с юмруци и тояги, на които нямаше с какво да отвърнат. Една по една маймуните изостанаха, ръмжаха и виеха от безсилен гняв.
— Какво пък, денят започна с представления… — подметна Абди.
Малко след като подминаха маймуните, телефонът на Бисиса изписука и тя го извади под любопитните погледи на останалите.
— Добро утро, Бисиса.
— Ах, значи вече разговаряш с мен.
— Имам една лоша и една добра новина.
Тя помисли, после въздъхна:
— Кажи първо лошата.
— Анализирах астрономическите данни, събрани от Абдикадир и предшествениците му във Вавилон. При първа възможност бих искал сам да огледам небето.
— И?
— Вселената умира.
Бисиса погледна прашната равнина и подтичващите в далечината маймуночовеци.
— А добрата?
— Има позвъняване. От Марс, станция „Уелс“. За теб.
34: Ели
На марсианския северен полюс, където цареше вечна зима и беше нощ, времето се влачеше мъчително бавно. Мира четеше, готвеше, чистеше и се ровеше във виртуалната библиотека: сваляше стари филми от Земята.
И освен това изучаваше станция „Уелс“.
Станцията всъщност се състоеше от седем модула, всеки построен около голям централен цилиндър. Бяха транспортирани с ракети, спуснати с парашут и превозени и монтирани с помощта на всъдеходи. Станцията се захранваше от малък ядрен реактор, охлаждан с марсиански въглероден двуокис и заровен в леда на километър от тях, където отпадните му продукти постепенно изравяха пещера.
Бяха я въвели в станцията през Шеста консерва, откъдето се осъществяваше достъпът до скафандрите. Пета бе заделена за медицински и научни цели, Трета не се използваше, а Втора бе „спалното“. Четвърта консерва бе парникът на станцията, с плоски саксии с растения, подредени под флуоресцентни тръби. В Седма консерва беше животоподдържащата система. Тук Ханс гордо й показа своя биореактор, голяма прозрачна тръба, съдържаща мътна течност, в която синьо-зелена алга, spirula plantensis, произвеждаше кислород. Ели видя и растенията за извличане на влага. Сивкав натрошен марсиански лед се изпомпваше през поредица филтри, за да се очисти от ситния прах, който представляваше четирийсет процента от съдържанието му. Първа и Трета консерви бяха спални, където спокойно можеше да се побере десетчленен екипаж.
Но и двата модула понастоящем бяха изоставени. Повечето мебели бяха надуваеми, стените — напомпани с вода от разтопен марсиански лед за по-добра звукоизолация. И навсякъде по тях бяха залепени биолуминесцентни осветителни панели, които можеха да се свалят и дори да се навият на руло. Бисиса си взе няколко, за да си свети в пещерата.
Под панелите се виждаше старата украса на станцията — във Втора тя представляваше градски пейзаж, в Пета — планини, в Шеста — море, в Първа — борова гора и в Трета — прерия. С малко експериментиране тя успя дори да раздвижи тези виртуални пейзажи. Но „луксозните“ добавки, изглежда, не правеха впечатление на другите, които предпочитаха да живеят заедно във Втора консерва.
Юрий се ухили, когато видя какво е направила.
— Профукали са доста пари за това нещо. Различни земни правителства и организации, в годините след Слънчевата буря, когато финансирането е било ориентирано към космоса. Искали са да направят станцията малко късче от Земята. Но не може да си „вътрешен турист“. Така ни казваха по време на обучението. Ха!
— Няма ли ефект?
— Виж, стигат ти няколко снимки на близките и повечко зеленина, да успокоява очите. Макар че разправят, че на Марс имало оттенъци на червеното, каквито никога не сме виждали. Но всички тези картини на места, на които не съм бил, а и този градски пейзаж — ба! Гледай си го ти.