Изтича направо от леда. По-добре да не падате в нея.
— Камили! — възкликна Абдикадир и посочи.
И наистина, цял керван се движеше бавно на юг. Хората — мъже и жени — яздеха странни коне, които непрестанно се дърпаха и опитваха да хапят. Камилите се извисяваха над тях, натоварени с огромно количество бали, лениви и надменни.
— И те ли са внос?
— О, не — отвърна Емелайн. — Камилите вече бяха тук. Но конете не се оказаха особено полезни. Нали ви казах, че разполагаме с цяла менажерия. Мамути и мастодонти, камили и саблезъби тигри — молете се да не срещнем някой от тях!
— Тези всичките — промърмори телефонът на Бисиса от джоба й — са изчезнали много преди първите заселници да се появят на американска земя. А конете са ги изяли. Ученическа грешка.
— Тихо. Не забравяй, че тук сме гости.
— Както и чикагците в известен смисъл…
Бисиса забеляза, че Емелайн се мръщи. Американката очевидно смяташе за проява на лош вкус да прекъсваш разговора с жив човек заради някаква говоряща кутийка.
Абдикадир обаче беше израсъл под влиянието на баща си и попита заинтригувано:
— Този твой телефон може ли да улавя сигнали от Земята?
Бисиса бе проверявала връзката на телефона през Окото.
— Мисля, че да.
— Само че в минимален режим на обмен — добави телефонът. — И дори тогава сигналът е непостоянен…
На Бисиса й хрумна неочаквана мисъл.
— Питам се — обърна се тя към телефона, — колко близо може да са чикагците до откриване на радиото?
Вместо отговор на екрана на телефона се появи ситен текст. Само едно поколение преди времевия отрязък на Чикаго Джеймс Кларк Максуел, шотландският физик, на когото се възхищаваше Алексей Карел, бе предсказал, че електромагнитната енергия може да преодолява големи разстояния. Самият чикагски отрязък бе от един съвсем кратък период между първите опити на Хайнрих Херц с параболичен предавател и приемник на няколко метра от него, доказали верността на съждението на Максуел, и изпращането на сигнал между двата бряга на Атлантика, осъществено от Маркони.
— Трябва да поработим върху това, Абди. Помисли си колко полезна би била в момента една връзка с Вавилон. Дали да не си направим работилница, когато стигнем в Чикаго?
— Сигурно ще е много интересно!
— Защо не почакате — прекъсна ги малко троснато Емелайн, — докато ви покажа какво сме постигнали ние, нещастните чикагци, за да подобрим живота си?
— Извинявай, Емелайн — побърза да отговори Бисиса. — Постъпих необмислено.
— Добре де — рече Емелайн с поомекнал глас. — Само не се фукай с твоите хитроумни машинки пред кмета Райс и Извънредния комитет, защото наистина може да ги обидиш. Всъщност всичко това едва ли ще има значение, ако твоята играчка е права за идващия край на света. Може ли да ни осведоми поне кога ще стане това?
— Събраната информация не е съвсем достоверна — прошепна телефонът. — Ръкописи от наблюдения на вавилонски астрономи, инструменти, демонтирани от разбит военен хеликоптер…
— Зная, зная — прекъсна го нетърпеливо Бисиса. — Просто ни кажи приблизителните си изчисления.
— Пет века. Плюс-минус няколко десетилетия. Настъпи мълчание. После Емелайн се разсмя, но малко пресилено.
— Бисиса, ти наистина донесе само лоши новини. Но Абдикадир изглеждаше невъзмутим.
— Пет века са много време. Ще открием как да се справим с проблема много преди това.
Прекараха нощта във влака.
Студеният въздух отвън, миризмата на горящо дърво и равномерното потракване на колелата постепенно унесоха Бисиса. Но от време на време вагонът се разтърсваше по-силно и тя се събуждаше.
Веднъж чу животински рев, приличаше на вълчи вой, но беше по-дълбок и по-силен. Идваше отдалече. Това я накара да си спомни, че не се намира в зоологическа градина с подбрани образци. Светът отвън бе съвсем истински, плеистоценова Америка бе земя, непокорена от човека. Но звуците на непознатите животни й подействаха вълнуващо. Близо два милиона години древните хора бяха обитавали един подобен свят и накрая бяха победили. Може би Джефърсъновата идея за връщане към корените съдържаше зрънце истина.
Въпреки това бе доста страшно да ги слуша. Усети, че Емелайн я наблюдава в мрака. Но Абдикадир спеше тихо, загърнат в невинното спокойствие на младостта.