За да я успокои, телефонът й пусна няколко парчета на Елвис и тя слуша, докато не заспа.
40: Слънчева светлина
В отговор на загадъчното повикване на Атина Мира се върна в Порт Лоуел и я откараха на марсианска орбита, където се качи на фотонния кораб „Джеймс Кларк Максуел“.
След което се отправиха на поредното космическо пътешествие към Земята — но не към самата Земя.
— U5 — каза Алексей Карел. — Гравитационно стабилна точка на шейсет градуса зад Земята.
— Изкарах цяла кариера в астронавтиката — тросна се Мери. — Зная какво е U5.
— Извинявай. Просто се опитвам да те подготвя.
Фактът, че не желаеше да й каже нищо повече, само я ядоса допълнително.
Бяха трима на „Максуел“. Мира остана изненадана, че Юрий О’Рурк е готов да се откаже от заниманията си на Марс.
— Не гледам на себе си като на водач на екипа на станцията — обясни й той. — Вярно, че това е официалната ми позиция в договора, подписан с университетите и фондациите на Земята и Марс. Но другите ще ме убият, ако започна да се държа като шеф. Изглежда обаче това оказва влияние на атмосферата там. А и имам чувството, че скоро отново ще бъдеш източник на неприятности за всички ни.
— Не смятам да правя нищо, докато не се върне майка ми.
— Напълно те разбирам. Въпреки това инстинктът ми подсказва да те следвам навсякъде.
— Какво пък, нямам нищо против да ми правиш компания.
— Ами хубаво — подсмихна се той. — Но ще ти призная, че заниманията ми с ледената шапка бяха много по-интересни от онова, което ни готвят онези негодници Първородните.
Едрият шумен и грубоват Юрий се чувстваше доста неловко на борда на „Максуел“. Непрекъснато мърмореше, оплакваше се и съжаляваше, че са го откъснали от любимия му Марс. Непрестанно пращаше запитвания до „Уелс“, за да се увери, че хората там продължават с рутинните занимания по събиране на образци и поддръжка. Опитваше се да не се откъсва от работата си, носеше цяла портативна лаборатория и непрестанно работеше над нещо. Но с течение на времето недоволството му само нарастваше. Не ставаше за компания, а и скоро съвсем се затвори в себе си.
Що се отнася до Алексей, той бе все така резервиран, както първия път, когато Мира го бе срещнала. Имаше свои планове, от които полетът до U5 бе вероятно най-маловажният. Уравновесен, целеустремен, той се оплакваше от скука само ако му отказваха да играят покер с него.
Позволиха на Мира да направи опит да се свърже с Чарли и дори с Юджийн, стига да не издава нищо за плановете им. Но въпреки големите си възможности изкуственият интелект не можа да ги открие никъде в Слънчевата система. Или се криеха преднамерено, или бяха някъде другаде. Тя продължи да ги търси, с нарастващо отчаяние заради негативния резултат.
Тримата бяха мълчалив и враждебен екип.
Ако имаше нещо, което я радваше тук, то бе, че отново се е върнала в света на светлината.
Всъщност бе започнала да свиква с марсианския полюс и безкрайната нощ под гъстото облачно покритие. Но сега нефилтрираната слънчева светлина будеше в душата й екстаз. Тя беше от поколението, преживяло Слънчевата буря, и предполагаше, че винаги ще изпитва известни опасения от могъществото на светилото. Въпреки това се радваше, че го вижда отново. Нищо чудно, че половината космически бяха поклонници на Слънцето.
И така, тя пращаше запитвания за Чарли, упражняваше се, четеше книги и гледаше виртуални драми, а кожата й се къпеше в слънчевата светлина, която ги тласкаше към Земята.
Преди паузите да станат твърде дълги, Мира разговаря с Ели на Марс.
— Ели, ти си физик. Помогни ми да разбера нещо. Какво е Мир? Как е възможно да съществува друга вселена? Къде е майка ми?
— Кратък отговор ли искаш, или изчерпателен?
— Опитай и двете.
— Кратък отговор — не зная. Никой не знае. Изчерпателен отговор: нашата физика не е напреднала достатъчно, за да ни осигури нещо повече от откъслечни прозрения, може би аналогии, на далеч по-дълбоките познания, които притежават Първородните. Какво знаеш за квантовата гравитация?
— По-малко, отколкото можеш да си представиш. Опитай с някоя аналогия.