— Добре. Виж — да предположим, че хвърлим майка ти в някоя черна дупка — голяма. Какво ще се случи с нея?
— Ще бъде изгубена завинаги — отвърна след кратък размисъл Мира.
— Така е. Но съществуват два проблема, свързани с това. Първо, майка ти, или, което е по-важно, информацията, която я дефинира, ще бъде изгубена за нашата вселена… — „Което е по-важно“. Ели в лекционния си вихър. — Но това би нарушило едно основно правило на квантовата механика, според което информацията винаги трябва да бъде съхранена. В противен случай ще бъде прекъсната последователността на събитията и произтичащият от нея баланс. Или, казано по-точно, вълновото уравнение на Шрьодингер повече няма да е в сила.
— Уф. И какво е решението?
— Черните дупки се изпаряват. Квантови ефекти при хоризонта на събитията ги принуждават да ръсят в пространството частици, които постепенно отнасят тяхната маса-енергия. По този начин се прецежда обратно и информацията за Бисиса. Ура — вселената е спасена! Нали разбираш, че говоря в най-общ план. Ако имаш възможност, попитай Талес за холографския принцип.
— Ти каза, че проблемите са два — припомни й Мира.
— Да. И тъй — ние си връщаме информацията за Бисиса. Но какво става с Бисиса от нейната гледна точка? Хоризонтът на събитията не е някаква тухлена стена в космоса. От нейна страна, информацията, която я определя, не е вплетена в хоризонта на събитията, за да се просмуква през него, а я следва към вътрешността на черната дупка.
— Ясно — бавно каза Мира. — Значи има две копия на информацията за майка ми, едното вътре в дупката и второто, което се процежда отвън.
— Не. Това също не е позволено. Още един фундаментален принцип — теоремата за клонирането. Не можеш да копираш квантова информация.
Мира осъзна, че са стигнали задънена улица.
— И какво става тогава?
— Неустановеност. Във всекидневния живот установяването на едно местоположение е аксиома. Аз съм тук, ти си там, не можем да сме на две места едновременно. Но решението на главоблъсканицата с черните дупки е, че част от информацията може да бъде едновременно на две места. Звучи парадоксално, но много от характеристиките на квантовата вселена са такива — квантовата гравитация е дори по-лоша. Двете места на съществуване на информация, разделени от „хоризонт“, подобно на хоризонта на събитията, могат да са раздалечени — дори на светлинни години. Вселената е пълна с хоризонти, не ти е нужна черна дупка, за да ги създадеш.
— И ти смяташ, че Мир…
— Според нас Първородните са в състояние да манипулират хоризонтите и неустановеността на информация, за да създадат миниатюрни вселени и да прехвърлят майка ти и всякакви други обекти между тях. Не ме питай как точно го правят. Нито на какво още са способни. Всъщност нямаме представа дори за границите на техните възможности. — Ели направи пауза. — Това отговаря ли на въпроса ти?
— Не съм сигурна. Предполагам, че ще ми трябва време да го обмисля.
— Мисли за това просто като за революционна физика.
— Е, все пак е някаква утеха.
41: Ноеви ковчези
— Открихме ги, мамо. Точно където предсказаха астрономите. Дори не беше голямо отклонение за „Освободител“. Честно казано, радвахме се, че имаме възможност да поиздуем главния двигател — както и да сменим гледката зад илюминаторите. Тук не е като във филмите. Космосът е толкова пуст…
Беше цяла флотилия, издължени силуети, които се въртяха бавно и блещукаха на светлините на далечните звезди. Носеха се между останките от астероиди, прекалено бързо, за да бъдат задържани от слънчевата гравитация. Бяха се отправили на междузвездно пътешествие.
— Това са хора — промълви учудено Джон Метернес.
— Ами да.
Джон разглеждаше снимките.
— На корпусите им са изрисувани червени звезди. Да не са китайци?
— Вероятно. И сигурно скоро ще напуснат Слънчевата система.
Една увеличи изображението. Отблизо се оказа, че корабите са с различна конструкция.
Либи бе придружила картината с анализ и известни разсъждения.
— Изглежда, не разполагат с антиматерийни двигатели — прочете Една. — Но дори и да имат, пътуването ще продължи години. Вероятно екипажът е съвсем малоброен, ако въобще има екипаж — говоря за тези, които са в съзнание. Останалите може да са в хибернация, целите кораби да са като летящи Хибернакули. Или да са съхранени под формата на замразени зиготи, или яйцеклетки и сперматозоиди… — Тя прелисти надолу гъсто изписания текст. — Съществува дори възможност на борда въобще да няма човешка плът, а ДНК спирали. Или информационния им еквивалент, съхранен в изолирана от радиационни въздействия база данни. Нито капка органична химия.