— Ние сме дотук — поясни Алексей. — Фотонните платна не се понасят с големи въртящи се колела. От „Галатея“ пращат совалка да ни прибере. Електронните им мозъци са ужасно добри, когато става въпрос за фини маневри…
Скачването стана бързо и елегантно и приключи за минута. Люкът се отвори и тих пукот подсказа, че налягането се е изравнило.
От совалката се подаде млада жена и се хвърли в безтегловността, право към обятията на Алексей. Мира и Юрий размениха насмешливи погледи.
Двойката се раздели и момичето се обърна към Мира.
— Вие сте дъщерята на Бисиса. Виждала съм снимката ви във файловете. Радвам се да се срещнем на живо. Аз съм Лайла Нийл. Добре дошла на „Циклопите“.
Мира улови една подпора, за да запази равновесие, и й подаде ръка.
Лайла беше към двайсет и пет годишна, чернокожа, с гъста коса и яркобели зъби. За разлика от Юрий и Алексей, също като Мира, носеше татуировка на дясната буза.
— Виждам, че се познавате с Алексей — подхвърли Мира.
— Запознах се с него чрез баща му. Аз съм студентка на професор Карел. Работя тук по академични проекти. Космология. Далечни галактики, светлина от зората на времето, такива неща.
Мира погледна Алексей.
— Ето значи как шпионираш баща си в полза на космическите.
— Да, Лайла е моята къртица. Хитро, нали? — Говореше насмешливо, макар вероятно все пак да изпитваше някаква вина под привидната си невъзмутимост.
Щом се озоваха на „Галатея“, ги отведоха при нещо като асансьорна кабина.
Асансьорът се спусна надолу с обезпокоителна вибрация.
Прекосиха доста бързо осевия комплекс и увиснаха в космоса, в помещение, което наподобяваше по-скоро прозрачна кабинка на лифт. Докато продължаваха да се спускат, центробежното ускорение постепенно нарастваше и скоро краката им опряха твърдо в пода и неприятното усещане за въртене изчезна. Носеха се през гъсто скеле от преплетени подпори към голямата извивка на първата палуба под тях. Всичко това се менеше твърде бързо пред объркания поглед на Мира, само Слънцето продължаваше да се върти бавно и сенките, хвърляни от спиците, изникваха на равни интервали. Но бяха като в огромно виенско колело, без солидна основа под краката и заобиколени от звезди.
— Вижте… преди да продължим, асансьор, ако обичаш, спри — каза Лайла.
Кабината забави движение.
— Трябва да видите тази гледка — продължи Лайла. — Ще разберете за какво е цялата тази станция. От палубите не е толкова нагледно. Асансьор. Покажи ни Полифем.
Мира надзърна през прозрачната стена. Видя звезди, които се въртяха бавно, вселената се превърна в детска въртележка. На прозореца светна златист овал и започна да се издига нагоре, в противоположна посока на въртенето на звездите. Вътре в овала Мира различи едва забележим диск, мътносив, с пъстри ивици, които пълзяха по предната му страна. Отзад имаше по-малка станция, сложен възел от прибори.
— Това — обясни Лайла — е телескопът. Една голяма въртяща се чуплива фреснелова леща. Почти сто метра в диаметър.
— Слънчевият щит не беше ли направен от фреснелови лещи? — попита Мира.
— Точно така…
С други думи, това бе технологичен наследник на гигантския щит, който някога бе прикрил Земята.
— Наричат този приятел „Полифем“, на един от циклопите, митичните еднооки гиганти. Галатея всъщност е нереидата, в която е бил влюбен според някои варианти на историята. „Полифем“ е най-старият, но и най-впечатляващ инструмент, с който разполагат тук.
Като човек, влюбен във всякакви прибори и инструменти, Юрий се оглеждаше очаровано и засипваше Лайла и Алексей с въпроси.
Въпреки че беше много по-лесно да се произвеждат големи огледала, отколкото големи лещи, последните се предпочитаха за мощните телескопи заради по-добрия им оптичен толеранс — по-дългият път, изминаван от светлинните лъчи в огледалния рефлектор, предизвикваше увеличаване на изкривяванията, вместо да ги намалява, както става при лещите. Фреснеловата леща бе компромисен вариант, сбор от множество по-малки лещи, фиксирани върху дантелена рамка и завъртени за допълнителна стабилност. Лайла им обясни, че малките лещи по края били крехки и тънки като хартия. Разказа им и за „хроматичната аберация“, един от основните недостатъци на фреснеловите лещи. За коригиращата оптика — „Шупманов прибор“, инсталиран зад главните лещи, за да компенсира аберациите.