Мистър Сноу седеше на другия край на рогозката за приказване и наблюдаваше облачния воин. Брикман полагаше големи усилия да изглежда спокоен, но при положението, в което се намираше, това не му се удаваше. Вътрешното му вълнение се отразяваше в очите му; смущението му беше почти осезаемо. Мистър Сноу беше казал истината, когато спомена, че Кадилак е видял във виждащите камъни завръщането му. Но той не го беше очаквал да се появи по време на лова на червени кожи — подземни хора, които бяха избягали от дупките си. За щастие Мистър Сноу беше успял да скрие изненадата си. Като резултат Брикман беше с впечатление, че те са дошли, за да го посрещнат. Тъй като това повишаваше репутацията на Мистър Сноу като всезнаещ и поставяше Стив в неизгодно положение, защо да му отнема илюзията? Той така или иначе скоро щеше да възвърне вроденото си коварство.
Брикман беше роден измамник, но това можеше да се очаква. Беше програмиран от други да живее с лъжа. Неговата истинска същност можеше да бъде възстановена, но не чрез действието на някой отвън. Слоевете на измама трябваше да бъдат смъкнати от самия него, отвътре. Процесът на самооткритие, в който Клиъруотър трябваше да изиграе такава важна роля, беше започнал. Мистър Сноу усещаше, че умът на облачния воин е започнал да се отваря, но в много отношения той все още беше обременен от слепотата, която измъчваше всички подземни хора.
Един ден тази тъмнина щеше се вдигне от неговото вътрешно око и в този ден силата, която сега дремеше латентна в облачния воин, щеше да се разбуди. Това Мистър Сноу беше научил от Небесните гласове; онова, което те не бяха изяснили, беше дали тези сили са дар от Съществата на светлината, или от Създанията на мрака. Кадилак беше предсказал, че Брикман ще се върне със смърт, скрита в сянката му, и ще отнесе Клиъруотър върху река от кръв. Така да бъде. Колелото се върти. Голямото умиране отдавна беше предвидено. В общата съдба на Плейнфолк съдбата на племето М’Кол не беше важна; неговият собствен край — сега само на месеци — не беше важен. Ако волята на Талисмана беше такава, тези неща щяха да се случат. Неговият дух й този на племето щяха да се върнат. Борбата щеше да продължи.
За Мистър Сноу оставаше само още един въпрос и той се молеше да получи отговор на него, преди да отиде на Високата земя. Небесните гласове бяха казали, че облачният воин ще бъде водач на народа си. Но на чия страна беше той? Кой народ беше избран да води? Беше ли той Талисмана, или беше неговият тъмен близнак, Носителя на смърт — дете на Пент-Агон, господаря на хаоса, чиято отвратителна сила можеше отново да бъде използвана срещу Плейнфолк в последната битка за света със синьото небе?
Когато свършиха да ядат, Мистър Сноу бръкна в кесията си за рейнбоу, напълни лулата си и я запали от огнения камък с фитил от трева. Стив го наблюдаваше как напълни гърдите си с пушек, после взе лулата от протегнатите му ръце.
— И така… какво стана?
Добър въпрос. Стив бе имал намерение да поднесе на Мистър Сноу същата история, която беше разказал на Малоун, но след залавянето му с Джоди и Келсо бързо я промени да отговаря на новите обстоятелства. Сега, когато беше тук и отново беше приет с предишната дружелюбност, той разбра, че всеки опит да излъже напълно ще разруши останалото от предишната им дружба. В нея все още имаше неща, които не се връзваха. Поради тази причина трябваше да е нащрек, но беше жизненоважно да изглежда, сякаш не скрива нищо.
Ако искаше да спечели известно доверие, не можеше да му помогне нищо, освен истината.
Или приемливо подобие на истината.
Стив дръпна от лулата и се настрои да се разтовари. Взетото решение го беше облекчило значително. Той мразеше душевната бъркотия, чувството на безсилие, което идва в мрачните моменти на нерешителност. Обичаше нещата да са ясни; тревата рейнбоу направи всичко да изглежда по-просто.
— Предадох те, древни.
Мистър Сноу дръпна от лулата и каза:
— Разкажи ми.
Стив започна признанието. Как е бил обхванат от непреодолимо желание да притежава Клиъруотър още щом я е зърнал по време на церемонията по захапването на стрелата. Каза за тайните погледи, които си бяха разменяли из лагера, за фаталната нощ, когато бе дошла в колибата му, докато Мистър Сноу и Кадилак отсъстваха. Каза как, безсилен да се съпротивлява и безразличен към опасностите, беше нарушил обещанието, дадено на Мистър Сноу и беше изменил на доверието на племето и дружбата на Кадилак. Как, неспособен да посрещне последиците от действията си и след отчаяния опит да спаси Клиъруотър от споделяне на неговото безчестие, беше решил да избяга.