Мистър Сноу слушаше мълчаливо, от време на време тържествено кимаше, особено когато Стив разказваше за боя си с Мотор-Хед, Блек-Топ и Стийл-Ай, за рискования полет на юг с «Блу-Бърд», завършил на попътната станция в Пуебло, за арестуването и връщането му във Федерацията във вериги, за изпитанието пред оценителите, за свалянето на нива А и използването на родната му сестра Роз като заложница за измъкване на последните тайни от него. Тайни, които се беше заклел да пази.
— Това беше — призна Стив — съкрушително, двойно предателство най-напред като отстъпление от желанието за Клиъруотър, след това поради пречупването ми при разпита. Това е… непростимо.
— Прав си — промърмори Мистър Сноу и примигна. — Изненадан съм от смелостта ти да се върнеш.
— Нямах избор, древни. През последната година научих много неща от устата ти. Съдбата ми е свързана с Плейнфолк. Моят живот или смърт са в твоите ръце.
— Може би…
Стив продължи да описва как неочаквано е бил изваден от нива А и му е била предложена възможност да си върне предишния статут като стане таен агент на Федерацията.
— И ти прие…
— Това беше единствената ми възможност да избягам — отвърна Стив. — Да се върна тук. Да видя отново Клиъруотър.
— Въпреки че пътуването ти е могло да завърши със смърт…
— Аз съм трекер. Повърхността ни убива с всяко вдишване на въздух. Ако бях отхвърлил предложението на Карлстром, щяха да ме изправят пред стената. А така поне мога да гледам небето.
— Какво искат господарите ти да направиш?
След момент колебание Стив каза:
— Искат да те намеря, да спечеля отново доверието ти и да отведа теб, Кадилак и Клиъруотър в капан. Планът беше да те заведа жив във Федерацията.
— Защо?
— След онова, което направи на «Дамата», те се страхуват от магията ти. Безпокоят се, че под твое ръководство М’Колите могат да обединят силите си с други племена.
— Но не аз ръководя това племе. Наш вожд е Ролинг-Стоун.
— Само по име — отвърна Стив. — Ти си мозъкът на племето. Наблюдавах Кадилак. Зная как работи той. Първото семейство също знае. Те знаят всичко за летописците и повелителите, и за кръговете на сила. Знаят и за пророчеството за Талисмана.
Мистър Сноу се усмихна.
— Вярват ли в него?
— О, да. Чули са за него много отдавна.
— Защо са избрали теб?
Стив вдигна рамене.
— Аз съм единственият, който те познава. И единственият с някакъв шанс да се приближи до теб.
— Разбира се, да… и ако планът да ни отвлечеш не успееше?
— Казаха ми да ви убия.
Карлстром го беше нарекъл «изваждане от уравнението».
Мистър Сноу прие отговора му с кратко кимване.
— Разбирам. Благодаря ти, че ме осведоми. Кажи ми… самичък ли трябваше да направиш всичко това?
— Не. — Стив извади от ножницата преработения боен нож и го сложи на рогозката между тях с дръжката към стария летописец. — Някъде наоколо има осемчленна група, която чака да чуе съобщение от мен. Вътре в дръжката на ножа има прибор, който позволява да говоря с тях.
Мистър Сноу взе ножа, огледа го внимателно и учудено поклати глава.
— Говори се, че твоят народ владее високи занаяти. — Той подаде ножа на Стив. — Какво ли още друго ще измислят?
— Не искаш ли да знаеш как работи?
— Имаш ли намерение да го използваш?
— Не, освен ако ти не искаш това. — Стив пъхна ножа в ножницата, закопчана за крачола му.
Старият летописец го изгледа внимателно.
— Така… означава ли това, че си готов да предадеш господарите си?
— Не ти ли казах всичко, древни?
— Каза ми много неща — отвърна Мистър Сноу. — Но думите не са дела. Готов ли си да убиеш хора като теб? Ами родната ти сестра?
— Не се безпокой. Не съм я забравил. Това е рискът, който трябва да поема. Мисля, че ще е добре. Ако я убият, няма да имат никакво средство да упражняват натиск върху мен.
— Стив вдигна рамене. — Идва време, когато човек трябва да избере на коя страна да застане.
— За щастие аз нямам такъв проблем — каза Мистър Сноу.
— Но за някой като теб, хм… това сигурно е трудно решение.
Стив вдигна рамене.
— Нещо се случи с мен тук. Не ме питай какво. Единственото, което зная, е, че когато се върнах под земята, се почувствах като жив погребан. Още от раждането си съм бил възпитаван да мисля за твоя народ като за враг. Като за получовешки същества, които трябва да бъдат изтрити от лицето на земята. Ти и Кадилак ме научихте да виждам нещата различно, да разбирам, че има друг път. Когато се върнах, се опитах да им кажа това, но никой не пожела да ме чуе. Казаха, че не съм добре с ума. Затова ме изпратиха на нива А като наказание, че съм дръзнал да предположа, че в света със синьото небе има място и за пионери, и за мюти.