Стив помоли Найт-Фивър и двете й племенни сестри да му помогнат да се снабди с комплект «кожи за ходене». Молбата му за помощ беше посрещната с радост и в края на втората седмица той получи пълен комплект, включително украсен с камък шлем и плочи за тялото и беше изрисуван от главата до краката. За последен път косата на Стив беше подстригвана при явяването му пред съвета на оценителите преди пет месеца. В Рио Лобо тя беше умело «докарана» да изглежда, сякаш е нескопосано подрязвана с нож. Като резултат характерната за трекерите ниска подстрижка беше почти напълно изчезнала. На Стив отново му бяха дадени ленти от синя тъкан от слънчеви клетки, каквито носеше при пристигането си в Пуебло, и сега той помоли Найт-Фивър да ги вплете в косата му.
Мистър Сноу спря да погледне работата на вълчиците.
— Как ти се струва? — попита Стив.
Мистър Сноу отговори с възхищение.
— Би могъл да измамиш дори и мен…
Стив огледа изрисуваните си ръце.
— Сигурен ли си, че тази окраска ще може да се махне?
— Идеята беше твоя. Ще се разтревожиш ли, ако не може?
— Е, бих могъл да свикна да живея с нея — отговори дипломатично Стив.
Мистър Сноу се засмя под мустак.
— Сега е големият ти шанс. — Той го удари приятелски по ръката. — Слушай, тъй като Кадилак замина, защо не се настаниш в колибата му? Сигурно не искаш през цялото време да си до мен.
Стив го погледна и се зачуди какво ли се крие зад тази забележка.
— Той няма ли да е против?
Мистър Сноу вдигна рамене.
— Нали преди спеше там. Това ще ти помогне да се чувстваш у дома.
Колибата беше близко до тази на Мистър Сноу. Гъвкавите странични пръти бяха забити в земята и след това извити и завързани със здрави върви, изплетени от трева, за пръстена за пушек. Над тях бяха опънати същите и здраво завързани за основата бизонски кожи. Влизаше се през врата със завеса, която при лошо време можеше да се завърже. Подът беше покрит със сламени рогозки и мютски принадлежности, обикновено в кожени торби или рогозки, завити на рола, наредени покрай стените — и за пространство, и за защита срещу вятъра.
Пръстенът за пушек, както подсказваше самото му име, осигуряваше вентилация за малкото количество пушек, който излизаше от огнения камък — глинена купа с животинска мазнина и фитил, направен от влакна див коноп, към който можеха да се прибавят малки парчета борина. Огненият камък беше само за осветление и съвсем малко за топлина; готвенето беше обществена дейност и се извършваше на открито под контрола на жените на старейшините на племето. Мютите бяха изключително сръчни в запалването на огън с пръчка и всеки възрастен си носеше прахан. При пороен дъжд, когато паленето на огън беше невъзможно, племето се задоволяваше със сушено сурово месо.
Дори Найт-Фивър да беше по-привлекателна, Стив пак не би искал тя да живее в колибата му. Не би искал дори Клиъруотър да живее в нея. Защото можеше да разчита на уединение само след стъмване.
През първата нощ, докато другите в селището спокойно спяха, той свали едно от двете парчета дърво, от които беше направена дръжката на ножа, и откри достъп до чипа вътре. С помощта на малко острие набра едно съобщение, което поддържащата група трябваше да предаде до Гранд Сентрал. Системата можеше да съхранява до пет хиляди думи, макар че такива дълги предавания бяха рядкост. С набирането на всяка буква думите се появяваха като малки черни букви върху бронзово-сива лента — тридесетзнаков течнокристален дисплей.
След завършване на съобщението целият текст можеше да бъде показан на дисплея с нормална за четене скорост. Можеше също да бъде спрян на всяко място за добавяне или изтриване. Чрез натискане на друг миниатюрен ключ съобщението можеше автоматично да бъде кодирано и след това чрез друга едноклавишна команда излъчено. Един таймер за ден и дата позволяваше приемо-предавателят да бъде включван и изключван през предварително зададени интервали за предаване, приемане и съхранение на съобщения — също като телефонен секретар. Чрез обръщане на процедурата пристигналите съобщения, които автоматично се записваха и запаметяваха, можеха по всяко удобно време да бъдат извикани, декодирани и прочетени на дисплея. Нормалният обхват на предаване и приемане, в зависимост от терена, беше от тридесет до петдесет мили; можеше да се удвои с помощта на жична антена, която се съхраняваше на малка макара в дръжката на ножа.