Първият текст на Стив се състоеше от кратък отчет за възстановяването му като полупостоянен гост на племето М’Кол и новината, че Кадилак и Клиъруотър са напуснали селището през ноември. Той се постара да не казва на Карлстром къде и как са заминали. Имаше си достатъчно проблеми Със Семейството, за да им дава основание за нови. Ограничи се със съобщаване за тяхното отсъствие и датата, когато се очакваше да се появят, като прибави, че според него, докато не получи ново обяснение, те вероятно са изпратени като емисари при други племена Плейнфолк с надежда да създадат съвместна сила за съпротива срещу ешелоните. Тъй като Карлстром беше изразил опасение, че такъв ход може би вече е предприет, Стив знаеше, че рапортът му вероятно няма да бъде поставен под съмнение.
На следващата нощ намери отговора на Карлстром, съхранен в паметта на приемо-предавателя. Трябваше да остане с племето до завръщането на Кадилак и Клиъруотър. Не биваше да предприема нищо срещу Мистър Сноу. Операцията СКУЕЪРДАНС се отлагаше до второ нареждане. Междувременно ешелони и отряди пионери нямаше да предприемат огнено прочистване в площта, заета от М’Колите.
Във второто си предаване Стив докладва за залавянето на ренегатите и тяхната вероятна съдба. Карлстром му нареди да наблюдава събитията колкото може по-отблизо; подчертаваше, че е жизненоважно да предава и най-малката информация за майсторите на желязо, която може да събере — нещо, което той бездруго възнамеряваше да прави, за да задоволи собственото си любопитство.
Първите излизания на Стив бяха на лов из околността. После, когато беше демонстрирал приемливо ниво на умение, беше поканен да отиде по-далеч на лов за бизони и да патрулира около територията на племето — границите бяха маркирани с украсени стълбове.
Сега беше първата четвърт на мютската година. Месеците март, април и май бяха известни като време на Новата земя. С минаване на дните Стив забеляза значително нарастване на силите и издръжливостта си. Беше заякнал физически от непосилната работа на нива А, но беше изненадан, като откри, че сега по-добре издържа на темпа на мечките и може да тича с тяхната неуморна голяма крачка при дългите преходи. Сякаш като бе приел маскировката на мют, беше отключил източник на скрита енергия в тялото си.
Въпреки този прогрес неговият статус остана на почетен гост и се отнасяха с него с цялата учтива церемониалност, която се съдържаше в този термин. Той може да се мислеше за почти равен на воин на М’Кол, но още не беше дъвкал кост — и не беше спечелил привилегията да си служи с мютски арбалет.
Когато един ден се връщаха от лов, минаха покрай мястото, където беше завързана Джоди. Стив се отдели от групата мечки и отиде при нея. Виждаше я за първи път, откакто се беше облякъл като мют. По някаква причина не се чувстваше ни най-малко странно и толкова беше свикнал с това, че беше забравил напълно за промяната във външния си вид.
— Здравей, как е?
На Джоди й трябваха няколко секунди да го познае и дори тогава не беше сигурна.
— Брикман?…
— Позна от раз. — Стив клекна до нея. — Реших да видя дали нямаш нужда от нещо.
Джоди инстинктивно се дръпна от него, после го огледа, като отбеляза всяка подробност — от мишите плитки до обутите в мокасини крака.
— Странно копеле си, Брикман. Какво става, по дяволите?
Стив вдигна рамене.
— Много неща, които никога няма да научиш. — Видя израза й — смес от отвращение, изненада и пълна липса на вяра.
— Вярвай ми.
Джоди стисна устни.
— Не съм сигурна, че искам да ти вярвам.
— Не бъди такъв задник. Ние сме от една и съща команда…
— Бяхме. Точно сега не съм сигурна в това.
Стив остави забележката й без внимание.
— И двамата сме от «Биг-Блу», Джоди. Ние сме от един и същи вид.
— Като те гледам, не бих допуснала. Май си загубил и малкото си ум.
— Чуй ме! Всичко, което се опитвам да ти кажа, е: «Не съди по външни неща». Аз съм ти длъжник. Ти ми спаси живота. И като резултат от това попадна в тази каша. Възнамерявам да направя всичко възможно, за да те извадя от нея цяла.
Джоди го погледна с тъжно примирение и поклати глава.
— Няма начин, Брикман. След като тези тъпаци ни продадат, край. Терминада.
— Ти не знаеш какво ще стане. Никой от нас не го знае. Може би ще мога да постигна някакво споразумение. Намери някакъв начин да не се качваш на кораба.