«Ръка» на езика на мютите означаваше шест. «Малка ръка» означаваше всякакъв брой по-малък от шест, но обикновено четири или пет.
Блу-Тъндър отново се усмихна.
— Ние искаме всички да са щастливи. Добре е за търговията.
Логиката беше желязна. Ренегатите бяха като бизоните. Следиш къде пасе стадото и когато дойде време, отиваш и убиваш толкова животни, колкото ти трябват. Нито повече, нито по-малко. Останалите оставяш на свобода да си пасат до новата ловна хайка. Хитри копелета.
— Какво става, ако никой от тях не иска да тръгне?
Блу-Тъндър се изправи.
— Ако се съпротивляват, ги убиваме.
Слънцето се показа на хоризонта. Лъчите му осветиха големия воин, изпълниха перата на шлема му със златен огън и превърнаха останалата част на тялото му в силует.
— Хайде, облачни воине. Преди денят да изтече може би ще си дъвкал кост.
Глава 15
Нарушителите се бяха настанили на лагер на склона на стръмна падина, отворена в единия край към голямо езеро. По средата на езерото имаше малки обрасли с гора островчета. Сухо речно корито пресичаше терена и стигаше до дъното на падината. Стив последва Блу-Тъндър по северния край. Половината от групата му бе минала на другата страна. Дъното на падината — около сто метра дълго и осемдесет широко — беше осеяно с камъни и чакъл. В горния ляв край, където бреговата линия се състоеше от висока двадесет фута скала, ерозията беше изровила няколко огромни камъни, които бяха паднали в безразборен куп до водата. Няколко по-малки лежаха наполовина във водата зад тях.
Бойците на Блу-Тъндър бяха разположени около падината, оръжията им блестяха на утринното слънце. Нарушителите, които очевидно бяха хванати съвсем неподготвени, бавно се оттегляха към камъните до водата. Само половината, изглежда, бяха въоръжени — притискаха въздушните си пушки до гърдите си. Два навеса със стръмни покриви, направени от кожи, опънати върху скеле от завързани пръти, бяха издигнати от двете страни на ров за готвене на около двадесет метра от водата. От «бялата стрела» — беше се забила с необичайна точност близко до центъра на падината — продължаваше да се вдига пушек.
— Ела — каза Блу-Тъндър.
Двамата заслизаха по склона, последвани от шест мечки. Другите останаха на местата си.
Като видяха пристигащата делегация, двама от въоръжените нарушители спряха. Блу-Тъндър стисна острието на ножа си, вдигна го над главата си, след това го прибра в ножницата и вдигна гола ръка. Двама нарушители пристъпиха напред. Останалите — четирима мъже и две жени — продължиха да отстъпват към купчината камъни. Единият от мъжете клекна зад тях, другите спряха до водата.
Стив беше твърде далеч, за да види израженията им, но всички създаваха впечатление на абсолютно ужасени. «И кой не би се ужасил — помисли си Стив, — като се събуди и види, че шестдесет мюти са се изтърсили за закуска?» Една от жените изглеждаше бременна. Вместо панталони носеше широка пола, подобна на тези, които носеха мютските жени. Преди да бъде пленен от М’Кол Стив никога не беше виждал бременна жена. Във Федерацията майките-настойнички оставаха в Института за живот от зачеване до раждане. Процесът на оплождане и развитие на зародиша бяха тайни, до които имаше достъп само Първото семейство, но благодарение на уроците на Роз по медицина и от опита от първа ръка с мютите той знаеше какво означава силно издутият корем. Но какво правеше една бъдеща майка тук?
Стигнаха на няколко крачки от пушещата стрела и спряха. Стив бе отдясно на Блу-Тъндър; шестте мечки се подредиха в една линия зад тях. Двамата нарушители, които бяха на двадесетина метра, неочаквано забързаха към чакащите мюти с вдигнати десни ръце с отворени длани.
«Защо е тази внезапна готовност?» — зачуди се Стив и стисна по-здраво тоягата си. Нарушителите спряха на същото разстояние от стрелата като тях и огледаха мютите и, според Стив, със същата предпазлива оценка и него. Ако бяха обикновени нарушители, нямаха никакво основание да мислят, че той е нещо друго, освен мют с прави крайници.
Двамата мъже изглеждаха над двадесет и пет годишни. Бяха облечени в комбинация от кожи и останки от стандартни бойни дрехи в червено-кафяво-черно. Ако бяха «мексиканци», маскировката им беше отлична. Бяха окъсани, мършави и обветрени, очите им бяха изпълнени с отегчено примирение. Външен вид на хора, минали през седемте кръга на ада, хора, които не изпитват страх от нищо, защото знаят, че няма какво да губят.
Единият — мустакат — погледна Блу-Тъндър и попита: