— Къде мислиш да отидеш?
— Ей на онзи остров — отговори мустакатият. — Тези лайнари не могат да плуват, нямат лодки и не обичат водата. Няма да могат да ни пипнат.
Стив измери разстоянието до острова. Беше около миля.
— Няма да стигнете до него. Мютите са отлични стрелци. Така ще ви напълнят с желязо, че ще потънете, преди да сте изминали и петдесет метра.
Мустакатият вдигна рамене.
— По-добре, отколкото да остана тук и да ми набучат главата на кол.
— Имаме някои нещица — каза Дийп-Сикс. — Около лагера са заложени противопехотни мини…
— Мини?
— Да, преведохме те през тях. Не са кой знае какво, но ако стъпиш на някоя, от коляното надолу не остава нищо.
— По дяволите…
— И можем да пуснем и пушек от лодката.
Стив разбра какво трябва да направи и умът и стомахът му станаха леденостудени. Опита се да преглътне буцата в гърлото си.
— Добре — грубо каза той. — Желая ви успех. Най-добре да тръгвате.
Петимата нарушители зад Дийп-Сикс и мустакатия тръгнаха към скалите, където щяха да се скрият от арбалетчиците по ръба на падината. Скритата лодка заработи със силен рев. Над скалите запълзя синьо-сив пушек.
— И умната — викна Стив. — Не ме правете на решето. Имам си задача!
Дийп-Сикс замахна с твърдия приклад към главата на Стив. Колкото и да беше бърз обаче, в този случай доста закъсня. Стив вече се беше отдръпнал извън обсега му. Тоягата му блесна в дъга от светлина от отразените от наточеното като бръснач острие слънчеви лъчи и разцепи тялото на Дийп-Сикс по линия, която минаваше през пъпа с хирургическа точност. Дългата сламена коса на «мексиканеца» се развя, бледите му сини очи изскочиха от орбитите, взрени в излезлите му черва с неописуем ужас. Той се опита да ги задържи с ръце, но това беше като да се опиташ да задържиш живи змиорки в пробит чувал.
Мустакатият, който вече се беше насочил към скритата лодка, се обърна и вдигна пушката си. За част от секундата Стив видя дупките на цевите — но вече замахваше повторно. В краката му Дийп-Сикс се оплиташе в собствените си черва. Стив пристъпи напред с левия крак, завъртя тоягата нагоре и надясно и блъсна пушката в тялото на мустакатия.
Точно навреме. Тройният залп мина покрай дясното му ухо. Мустакатият дръпна главата си надясно, за да избегне удара, олюля се и изгуби равновесие. В същия миг Стив го удари с плоското на острието отляво и му счупи врата.
«Те умряха, за да могат да живеят другите…» Не му ли беше напомнил самият Генерален президент единствената причина за съществуването на трекерите? Дийп-Сикс и мустакатият бяха направили крайната жертва — и бяха платили цената за това, че са били на погрешно място в погрешно време.
Мютите вече бяха наскачали. Стив нямаше време да ги предупреди за противопехотните мини, а дори да имаше, те не биха го разбрали. Блу-Тъндър и един от мютите с него прескочиха покритата с камъни ивица, но двама други, които тичаха малко зад тях, попаднаха в минираната зона. Взривовете извадиха от строя трима. Мините, специалитет на МХ, бяха с двойно действие. Първият заряд, детониращ на удар, изхвърляше втория нагоре и той експлодираше на височина три фута, като разпръскваше смъртоносен диск шрапнели, които минаваха през плътта като циркуляр.
Избухнаха и други мини и воините разбраха, че не могат да попречат на нарушителите да избягат.
Стив беше до водата, извън зоната на смъртоносните взривове, но при първата вълна от експлозии инстинктивно се хвърли в езерото. Беше дълбоко. Той зарита и заплува към големите скални блокове. Стигна до плиткото, стъпи на дъното и тръгна към разнасящия се синьо-сив пушек. Откъм брега долитаха писъци и гневни викове, прекъсвани от още силни експлозии.
А после Стив видя лодката. Двигателят беше спрял; кормчията и петимата пътници се бяха скупчили на кърмата, кашляха и се давеха и трескаво се мъчеха да го пуснат. Пушекът, който трябваше да скрие измъкването им, заплашваше да се превърне в погребална плащаница.
Двигателят заработи. Стив плъзна тоягата по повърхността на езерото и се хвърли напред.
— Почакайте! Почакайте ме!
Петимата пътници го погледнаха и се хвърлиха на оребрения под на гумената лодка; кормчията отвори широко дросела. Ревът на двигателя заглуши гласа му. Само един от «мексиканците» беше достатъчно бърз да реагира — коленичи и насочи пушката си към Стив. Лодката подскочи напред, изхвърляйки пушек от предната и задната си част. Внезапното ускоряване хвърли «мексиканеца» по гръб. Той изчезна, само пушката му остана да се размахва във въздуха. Кормчията, предупреден от вика му, обърна лодката към Стив — несъмнено с намерение да мине през него. И изведнъж видя, че от водата стърчи скала, опита се да завие, но беше много късно — беше направил фаталната грешка да влезе в обсега на тоягата на Стив. Когато лодката мина покрай него, острието блесна, главата му се търкулна и падна в лодката между краката му. Отхвърлено от удара, обезглавеното тяло падна върху румпела и го завъртя още повече.