— Искаш ли да опиташ? — попита Мистър Сноу.
— По-късно.
Тръгнаха по брега да разгледат разцепените колове и бездиханните тела. Въпреки пренебрежителната оценка на Стив примитивното оръжие беше направило големи дупки и в добри ръце можеше да стреля с голяма точност. Според него то беше много несъвършено, но използването му в голям брой щеше напълно да разстрои сегашните тактически предимства, на които се радваха трекерите в операциите срещу Плейнфолк.
Майсторите на желязо действаха така впечатляващо, както и оръжието. Дисциплинираният начин, по който изпълняваха точното поведение, дефинирано от законите, потвърди по-раншните бележки на Мистър Сноу за тяхната жестокост и безмилостност. Както и във Федерацията, «оперативни провали» не се търпяха, особено когато обстоятелствата включваха загубата на чест и достойнство.
Стив погледна Мистър Сноу в очите и каза:
— Изумителни хора. Видя ли ги как стояха с вдигнати брадички и чакаха куршумът да ги удари? Нито един мускул не трепваше. Това изисква истинска самоотверженост.
Мистър Сноу отговори с мрачна усмивка:
— Бих казал, че да стоиш там и да те застрелят, е най-доброто, на което могат да се надяват.
Цял следобед и през следващия ден Стив обикаляше брега и чакаше. Напразно. По залез-слънце, когато корабите отново се оттеглиха да хвърлят котва навътре, Клиъруотър и Кадилак все още не се бяха появили.
Той отиде да търси Мистър Сноу и го намери да сваля премяната си.
— Не мога да понасям тези събори — промърмори старецът.
Стив се засмя.
— Що за странни приказки? Ти не си човек на насилието и от онова, което си казвал, знам, че се поболяваш от неговите последици. Всички тук като едно голямо щастливо семейство… с малки изключения тук-там… Защо не може да е така през цялото време?
— Основателен въпрос — измърмори Мистър Сноу. — Нещата досега бяха много спокойни. Но атмосферата скоро ще се нажежи. Няма да ни се размине.
— Но защо? Защо не можете да се възползвате от възможността да се сплотите и да изгладите различията? Вместо непрекъснато да се хващате за гушите, защо не обедините силите си срещу Федерацията? Ако всички повелители се съберат и…
Мистър Сноу махна с ръка.
— Да, да, знаем всичко това. Виж… никой не е съвършен, най-малко ние. Ти си ни отредил ролята на жестоко преследвани, но благородни диваци… предполагам, поради Клиъруотър и поради факта, че не те направихме на филийки сухо месо. Опасни, романтични идеи, Брикман. Има мистерии, има и магия, но ние живеем в суров, жесток свят. Вярно е, че всяка година за кратко Плейнфолк се събират да «ходят на водата!» Да, така е, и през това време това става въпреки гнева и лошите чувства между Ши-Карго и Д’Троит. Но тъжната истина е, че повечето от нас могат да издържат само четири или пет дни дружба. Искам да кажа… можеш ли да си представиш какво ще е винаги да бъдеш любезен с банда лайнари? Мо-Таун! Племената им ще скитат из цялата ни територия и ще вземат месо от ножовете ни. Няма да има място, което да можем да наречем наше! Още на следващия ден те ще гонят жените ни и ако не се стигне до бой, всички ще лежат наоколо угоени и ще правят бебета. Съвсем скоро човек няма да може да има къде да стъпи от хора. И това ти наричаш живот? Ние се нуждаем от действие, вълнение, опасност, от… ох… — той щракна с пръсти — как му казвате вие?…
— Адреналин…
— Точно така. Адреналин. Човек с твоето образование може да разбере това.
— Да, сигурно. Но какво ще каже Тали…
Мистър Сноу го прекъсна:
— Виж, недей да ми пълниш главата с пророчеството за Талисмана! Аз ти разказах за това, забрави ли? «Иде нация ще бъде изкована от огньовете на войната. Плейнфолк ще бъдат като блестящ меч в ръцете на Талисмана, техния Спасител.»
— Вярваш ли го?
— Разбира се. Това е велика идея. Няма нищо друго, което да желая повече — каза Мистър Сноу, макар и малко неубедено.
— Добре, ако това е възможно, защо не се случи сега?
— Защото по-напред ние трябва да се променим! — извика Мистър Сноу, удари с юмруци гърдите си и разпери ръце. — И за да стане това, се нуждаем от Талисмана. Единствено той може да направи чудо.
— Какво е чудо?
Мистър Сноу въздъхна страдалчески.
— Чудото е събитие, внушено от божествено вдъхновение, излизащо извън обсега на известните физически закони, които се смята, че управляват Вселената… — Той млъкна. — Но ти не разбираш и думата «божествен». Ти не възприемаш нищо от тези неща.