Мистър Сноу го изгледа раздразнено.
— Виж, младежо, просто се успокой. Ако Кадилак по някаква причина е решил да остане, той е този, който ни е измамил, не майсторите на желязо. Те не са ни отмъкнали нищо.
— Ако казват истината. Защо не завземем един от тези кораби и не кажем на Яма-Шита да се върне и да докара Кадилак и Клиъруотър, за да можем да говорим с тях?
От това предложение дъхът на търговския съвет секна.
Мистър Сноу го погледна снизходително.
— И само като си помисля, че обвини мен в безотговорност. Да предположим, че сме достатъчно луди да опитаме и по някакво чудо успеем да завладеем един кораб… наистина ли мислиш, че другите племена няма да направят нищо? Те ще ни разкъсат! — Той посочи към платформата, където Яма-Шита и самураите му приключваха последната сделка за деня. — Тези търговски размени са тяхното спасение!
— Е, предложението ми наистина не беше много умно. Но какво смяташ да правиш?
Мистър Сноу избухна.
— Велика небесна майко! Не зная какво ще правя, Брикман! Въпроси, въпроси, вечно въпроси! През последните петдесет години винаги е същото, ден подир ден! Поболях се и се уморих да отговарям… — Той се нахвърли върху нещастния търговски съвет. — Писна ми от жалките тъпаци, които не престават да ми задават същите глупави въпроси и които никога не слушат отговорите. — Обърна се на запад и протегна ръце към залязващото слънце. — О, Талисман! Защо трябваше да ме правиш летописец, когато можеше да ме направиш глух и ням! — Мина покрай Стив и се отдалечи.
Стив гледаше след него с изненада.
— Какво го измъчва? — попита Летящия тигър. — Негова беше идеята да изпратим Кадилак и Клиъруотър при майсторите на желязо. Никой от нас не искаше да правим търговия за пушки. Той ни набута в тази сделка.
— Какво решихте?
Летящия тигър безпомощно разпери ръце.
— Ще ги вземем, разбира се. Какво друго можем да направим? — Той обърна очи към небето. — Това е проблемът с летописците. Ако не приемеш съвета им, не искат да говорят.
Търговският съвет измърмори одобрително.
Стив сложи ръка на рамото на мюта.
— Остави това на мен. — И отиде да търси Мистър Сноу. Намери го седнал на един камък на брега на четвърт миля вляво от корабите.
Старият летописец не му обърна внимание и продължи унило да гледа морето.
— Мисля, че знам отговора на моя въпрос, древни…
Мистър Сноу го погледна за миг, но не каза нищо.
— Вие изпращате осемнадесет племенни братя и сестри надолу по реката. Нека заема мястото на един от тях.
— Ти си луд…
— Никога през живота си не съм бил по-нормален. Ще отида в Бет-Лем да намеря Кадилак и Клиъруотър и да ги върна при вас… живи и здрави.
Мистър Сноу остана втренчил очи в хоризонта, докато претегляше предложението, след това се обърна към Стив.
— Твоите господари казвали ли са ти нещо за Бет-Лем? Имаш ли някаква представа къде отиваш?
— Никаква. Просто ще решавам на място. — Той сложи успокоително ръка върху рамото на стария човек. — Виж, не се тревожи, ще се справя. Ти искаш те да се върнат, нали?
— Разбира се, че искам.
— Аз също. По други причини.
Мистър Сноу все още изглеждаше неуверен.
— Оценявам жеста ти. И се надявам да не съжаляваш за него.
Стив се усмихна.
— Неправилно ме разбра. Ако остана жив, за какво трябва да съжалявам? Слушай, има само едно нещо. Мисля, че вече са направили товарната декларация за хората, които ще пътуват, и са предали рабоша. Ще можеш ли да ме качиш на кораба?
Беше ред на Мистър Сноу да се усмихне.
— Няма проблем. За динките мютите твърде много си приличат. Но може би ще трябва да ти боядисаме косата.
— Тогава да започваме.
Животът сякаш отново се върна в лицето на стария мют. Той стана и хвана Стив за раменете.
— За последен път те питам: сигурен ли си, че искаш да преминеш през това?
Стив се намръщи.
— Нямам избор. Вероятно никога не съм имал. «Колелото се върти» — Плейнфолк не казват ли така? Всъщност, когато каза на племето, че съм се върнал да извърша велико дело в името на Талисмана, имах чувството, че вероятно си знаел, че това ще се случи.
Мистър Сноу вдигна рамене.
— Ти изгради такава блестяща картина за моите сили, че не бих искал да те разочаровам. Особено сега. — Двамата тръгнаха към линиите.
— Има нещо, което трябва да зная.
— Казвай направо…
— Има ли някакъв начин да пренеса тайно на борда острие или тази тояга?