Младият самурай ги върна на главната палуба и ги вкара в едно крило на банята, където ги чакаха прислужничките, които ги бяха изкъпали — сега напълно облечени, — за да им помогнат да облекат собствените си дрехи. На Мистър Сноу му се стори странно, че им е разрешено да виждат лицата на жените на майсторите на желязо, но не и на мъжете. Замисли се върху определението «Синове на Ни-Исан». Тази вечер го бе чул за първи път. Означаваше ли това, че в обществото на майсторите на желязо жените се смятат за по-низши същества? Или означаваше просто, че точно тези жени са по-нискостоящи от самураите и раболепните слуги с червени ленти?
Двамата старейшини на племето не продумаха нищо, докато не слязоха на брега, после се хвърлиха на земята, притиснаха се към нея и почнаха да я целуват, заравяха пръсти в покрития с малки кръгли камъчета бряг.
Ролинг-Стоун пръв се изправи на колене и възкликна:
— Каква нощ! — Погледна след отдалечаващия се самурай. — Още не мога да повярвам колко голям е този кораб! Само като си помисля за дърветата, които са отсекли, за да го построят! И през цялото време, докато бяхме на него, той не престана да се движи. Не го ли почувствахте?
— Да — каза Мистър Сноу. — Но това не ме впечатли толкова много.
Старейшината стана и разтри гърдите и корема си.
— Ти си щастливец. Аз се чувствам болен като мръсно куче.
— Аз също — каза Мак-Трак, изправи се и изплю жлъчка. — Защо не попита Клиъруотър защо е без окраска?
Мистър Сноу вдигна ръце.
— Не знаех как да я попитам. Тъй като Яма-Шита не повдигна въпроса, реших, че е по-добре да не казвам нищо. Ако решеше, че се опитваме да го изиграем, можехме да си навлечем неприятности.
Когато тръгнаха към лагера, Ролинг-Стоун въздъхна и каза:
— Наистина не разбирам защо трябваше да раболепничим пред тези негодници.
— Особено след като те ни ограбват — добави Мак-Трак.
— Виж, Мак, преди да започнеш да се оплакваш, си спомни, че ако не бяха те, щяхме да се замерваме с камъни и да ядем бизоните като кучета. Това ли искаш?
— Но животът щеше да е много по-лек — каза Ролинг-Стоун.
— Какво те кара да мислиш, че щеше да е по-лек? — измърмори Мистър Сноу. — Човек трябва да се стреми да живее леко, но за това е необходимо умствено усилие, което е извън възможностите на нашите хора. Самият живот е най-голямата загадка. Едно дърво пораства от мъничко зрънце, което може да се носи от човката на птица. Но ако то не бъде изядено, остава ли там? Разбира се, че не. Ако пусне корени и го грее слънцето, и го полива дъждът, то събира сила и израства, докато не стане високо колкото двадесет воини! И когато стигне своя разцвет, това едно зрънце може да даде цял чувал други зрънца. В дните, когато Оукланд-Райдър е повел това племе, М’Колите са наброявали не повече от осемнадесет ръце. Погледнете ни сега! Както дървото простира клони нагоре, за да докосне слънцето, така и Плейнфолк са определени да израстат високи и силни в светлината, която е Талисман.
Смълчани пред красноречието му, другарите му стъпваха тежко до него в тъмнината; лицата им бяха осветени от пламъците на стотиците лагерни огньове.
— Аз все пак смятам, че ти прекали — каза Мак-Трак. — «Неизчерпаема щедрост», «неизтощима доброта»… Не знам какво означават тези думи, но мислиш ли, че повярваха на това баламосване?
Мистър Сноу го потупа бащински по рамото.
— Мак, ти си тук да сключваш сделки. Остави игрите с думи на мен. Утре при изгрев-слънце мъртвешките лица ще са си тръгнали и ние ще можем да държим главите си вдигнати още една година. Е, може би ще трябва малко да се докарваме пред тях, но те правят същото. Така работят те. Нямам нищо против да се правя на подчинен една седмица, ако това означава племето да получи необходимото за оцеляване. Да, разбира се, те прекаляват, но какво от това? Това е по-добре, отколкото да бъдем изгонени от подземните хора.
Последва друга продължителна пауза. Стигнаха лагера и си проправиха път между празнуващите до четирите кола, които очертаваха площта, определена за старейшините на племето. Мистър Сноу свали официалните си дрехи и седна на кожите за спане.
— Какво има в кутията? — попита Мак-Трак, когато двамата с Ролинг-Стоун седнаха с лице към него.