Стив седеше неспособен да диша, парализиран от шок, умът му беше буца лед. За планерист да изгуби желания боен статус беше достатъчно унизително, но — Кристофър! — три години на нива А! Това беше по-лошо от смъртна присъда! Това не можеше да се случи! Сигурно беше някаква странна шега!
Тъмнокосата председателка втренчи очи в Стив, лицето й бе равнодушна, безизразна маска.
— Утре ще те прехвърлят на нива А и ще ти възложат общи задължения. Ще останеш там във временна изолация до потвърждение или промяна отгоре на препоръките на съвета. Взети са мерки за издаване на нова идентификационна карта и съответна униформа. Всички други лични принадлежности ще ти бъдат дадени на новото ти място. От този момент нататък само от теб зависи да докажеш, че тази увереност на съвета в твоята способност да постигнеш пълна реабилитация няма да бъде проиграна. Разбираш ли?
Въпросът беше формален. Не беше разрешен никакъв протест. Не можеше да се търси никакво изясняване.
Стив успя някак си да превърти езика си и да произнесе стандартния отговор.
— Да, мадам. Благодаря на съвета за добронамереното разглеждане на моя случай. Да живее Федерацията!
— Да живее Първото семейство — каза Фран.
— Вовеки веков, амин — отвърнаха Стив и оценителите.
Фран кимна рязко на Стив, обърна се и излезе. Оценителите я последваха. Този път някои от тях го удостоиха с поглед, но го гледаха също така равнодушно, като Фран. Само оценител 3 изрази войнстващо презрение, което беше характеризирало и избухванията му по време на разпита на Стив.
Стив почувства една ръка на рамото си. Обърна се и видя единия военен полицай.
— Насам, боец…
Нямаше още дълго да се обръщат към него така. От утре, когато наденеше жълто-кафявия гащеризон на каналджия, той щеше да бъде зомби, мазна буца, торба с мръсотии. Най-ниската форма на живот във Федерацията…
Глава 6
Двамата военни полицаи върнаха Стив в здравното заведение и там, както по време на първия преглед, го настаниха в стая с четири легла. Чизъм му беше казал, че това е част от изолационното отделение. Дежурният персонал по коридора не беше недружелюбен, но не беше и любопитен и никой не направи опит да го заговори.
Докато седеше потиснат на леглото си, Стив разбра, че Чизъм е единствената личност, която иска да говори с него. Не само да говори, но фактически да му предложи помощ.
Не можеше да разбере. В подсъзнанието му се таеше мисълта, че това трябва да е някаква уловка. Никой не помага на напълно непознат без причина. Така че с каква цел? Стив заключи, че трябва да е сестра му. В сегашното му състояние нямаше нищо друго, което представляваше интерес. Той сигурно не можеше да упражни никакво въздействие върху влиятелния, но дръпнат вуйчо Барт. Оставаше само Роз. Тя и Чизъм се бяха срещнали и тя му беше разказала за чудесния си свален над Уайоминг брат. За нея беше съвсем естествено да го направи. А после се бе оказало, че Чизъм работи в здравното заведение на Белия дом, в което бяха довели Стив за преглед.
Светът е малък…
Но защо? Нали не се нуждаеше от неговото разрешение да сваля сестра му. Това не беше кой знае колко трудно. Беше въпрос на уговаряне. А и ако Роз кажеше «не», в място като Гранд Сентрал не беше никакъв проблем да си намери друга. Площад «Джон Уейн» беше пълен с млади юпита с големи очи — млади пионерки, дошли на екскурзия до монумента на Джордж Уошингтън Джеферсън Първи.
А може би беше нещо повече. Може би Чизъм изпитваше някакви особени чувства към Роз, каквито той, Стив, изпитваше към Клиъруотър. Преди да бъде свален, Стив не знаеше, че съществуват такива чувства, но щом той можеше да обича някого така, може би Чизъм също можеше. Или може би това беше нещо друго. Може би Чизъм не се нуждаеше от неговото разрешение, а от неговата помощ. Може би Роз нямаше да го отхвърли, ако й донесеше вестта, че Стив е в града.
Беше странно. През трите години, докато беше във Въздушната академия — период, през който той рядко имаше връзка с дома — никога не му беше минавала мисълта, че Роз може да ходи с момчета от базата. Също като него, тя бе много ученолюбива, вечно забила нос във видеоекрана или, ако използваме жаргона на гимназията на трекерите, пиксела. През краткото време, което бяха прекарали заедно между дипломирането му и заминаването му за ешелона във форт Уърт, дори не му беше минало през ума да я попита дали ходи с някого.