Като се замисли за това, Стив разбра, че очевидната му незаинтересованост от живота на Роз е част от нежеланието му да навлиза твърде дълбоко в нейните мисли и чувства — особено онези, които се отнасяха до него. Като деца те бяха неразделни, но когато Стив стана четиринадесетгодишен, започна да се затваря в стоманен пашкул, който изграждаше около себе си. Беше решен да скъса с всички емоционални връзки, дори с Роз, която тогава беше дванадесетгодишна. За негово неудоволствие не беше успял. Дори сега, след Клиъруотър, Роз си оставаше слабо място в защитата му. Точно както, в по-малка степен, все още изпитваше нежни чувства към Ани, своята майка-настойница, и гордост и уважение към татко Джак.
Беше съвсем естествено, докато водеше мълчалива битка срещу надигащата се, заплашваща да го погълне вълна на безнадеждност мислите му да отлетят към Роз. Издадената от съвета присъда — независимо как я бяха формулирали — беше съвсем неочаквана. И произнесена на края на такъв хвалебствен увод беше абсолютно унищожителна. Стив просто не можеше да приеме, че блестящата кариера, която си беше предначертал от петгодишна възраст, ще завърши с прехвърлянето му на нива А.
Седнал на леглото, стиснал главата си с ръце, той се утешаваше с мисълта, че бъдещето му беше изглеждало също толкова мрачно, когато лежеше сред останките от планера по средата на горящата нива. И когато Мотор-Хед, първият воин на М’Кол, се беше изправил пред него на скалата по време на бягството му. Трябваше да вярва, че всичко ще се оправи. Трябваше по някакъв начин да се оправи! Три години на нива А преди да се възстанови предишният му статус! Не можеше да понесе мисълта да прекара долу дори три часа!
Стана и закрачи из стаята. Мъчеше се да измисли начин да се измъкне от кашата, в която се бе забъркал. Първо, имаше проблем с изявлението, което беше направил пред оценителите. Въпреки откритите уверения на председателката за поддържане на дух на събиране на сведения съветът не беше готов да слуша за мютите мнения, които не съответстваха на официалната версия. Той все още не можеше да се съвземе от начина, по който не му беше разрешено дори да спомене за пророчеството за Талисмана. В светлината на сляпото предубеждение на съвета това може би беше добре. Самото споменаване на земна магия, повелители и прорицатели щеше да ги вбеси. Чизъм може би вярваше, че Първото семейство върши най-доброто, но случилото се беше отличен пример за тяхното цинично потискане на истината. С изтриването от записа на всичко споменато за пророчеството и забраната на всякаква дискусия по темата тъмнокосата председателка беше доказала онова, което Стив подозираше от доста време: Първото семейство вярваше в мютската магия… и въпреки това всякакво публично обсъждане и дори споменаване на такава магия беше нарушение на Първи кодекс! Първото семейство знаеше, че магия има… и все пак още разстрелваха хора, които твърдяха това! Това беше лудост…
Стив беше видял доказателство за магическите сили на мютите поне при два случая, може би дори повече. Би могъл да разкаже за това на тъмнокосата председателка в стола с висока облегалка, ако тя беше готова да слуша. Точно както би могъл да разкаже за възхитителния странен характер на Мистър Сноу, почти свръхчовешката интелигентност на Кадилак и безупречната красота на Клиъруотър. Да не говорим за дълбочината и силата на ума й.
Тези трима души не само бяха хора, те притежаваха допълнителни качества, които тъмнокосата председателка и съветът не бяха способни да оценят — едно усещане за света и тайнствените сили, които действаха в него, за великата съдба на Плейнфолк под лидерството на загадъчния Талисман, Тройнонадарения, който още не беше изявил своето съществувание. Това бяха неща, които самият Стив току-що беше започнал — с голяма трудност и значително нежелание — да възприема и да се опитва да разбере. Беше трудно, защото «осведомеността», като концепция, не влизаше в речника на Федерацията — във всеки случай не на ниво, до което Стив имаше достъп. Тя беше избуяла напълно оформена в ума му, докато беше в плен, и го беше смутила и объркала. Чувстваше се като разкъсан на две.
Мютите ценяха някои налудничави идеи и живееха по правила, които също смятаха за ненарушими, но поне бяха готови да изслушват нови идеи. От друга страна, повечето трекери — както беше показал и съветът от оценители — страдаха от ограниченост. Може би това идваше от живота им под земята. Но защо трябваше да е така? Всеки във Федерацията, включително Стив, беше възпитан да вярва, че Първото семейство е източник на цялата мъдрост, на цялото познание. Те знаеха всичко. Как можеха тогава да отричат столетия наред онова, което Стив беше открил, че е вярно, за някакви си пет месеца? Какво се надяваха да спечелят, като си завират главите в пясъка?