— Но не ти навреди, нали?
— Не е там работата! — изсъска Стив. — Пушенето на този наркотик е нарушение на Първи кодекс! Как можеш дори да си го помислиш? Кълъмбъс! Искам да кажа тук, в Белия дом!
Стив се усмихна добродушно.
— Точно така. Ако ще правиш нещо нередно, това е най-сигурното място.
— Слушай, просто… не ми говори за това. Ти си луд, Джон.
— Целият свят е луд — отговори Чизъм. — Не си ли забелязал?
Стив не отговори.
Чизъм заговори тихо.
— Причината, поради която те попитах дали си пушил трева, е понеже тя може да увреди мозъка. Да деформира нещата. Изкривява истинския свят до неузнаваемост… така че човек не знае къде са границите.
— Може би. Не съм специалист — призна Стив. — Но нека те попитам нещо. Сега и двамата говорим истината. Така че давай. Кажи ми къде са моите граници.
Чизъм се усмихна уклончиво.
— Добър въпрос.
— Ето ти и още един. Какво се опитваш да ми кажеш?
Чизъм допря пръстите на ръцете си, после ги разпери.
— Има всякакви видове трева, Стив. Знам, защото в една от лабораториите, в които работя, се извършват някакви изследвания върху тях…
— Не може да не знаеш нещо.
— Знам — отговори непринудено Чизъм. — Това е, което ме прави толкова полезен човек. Във всеки случай онова, което се опитвам да ти кажа, е, че тревата се отразява на различните хора по различен начин. Аз също не съм специалист, но знам какво става. Може би много от онова, което си видял, докато си бил горе, всъщност не се е случило.
Стив го погледна и поклати глава.
— Джон, казвам ти. Видях неща, които не бих повярвал.
Чизъм кимна.
— Точно това искам да кажа.
— Не говоря за възнасяне на небето.
— Рийфърите му казват «тунелиране».
— Рийфъри ли?
— Да. Ако нямаш лула, използваш навит лист… Казва се «рийф».
— Ясно. Но това, което искам да кажа, е, че зная разликата между «тунелиране» и реалност.
— Щастливец…
— Не ми се присмивай. Говоря за голямата реалност, Джон. За мютската магия.
Чизъм се засмя и замаха с ръце пред лицето му.
— Стой! Задръж!
Стив се намръщи.
— От какво се страхуваш? Да не ни подслушва някой? За теб това вече няма значение, Джон.
Чизъм стана и върна стола на мястото му.
— Виж, ти си добър човек. Малко си объркан, но няма нищо. И имаш чудесна сестра. Нека не проваляме една хубава дружба.
Стив стана.
— Разочароваш ме, Джон. Критикуваш системата, но в момента, в който някой те застраши с нова идея, търсиш убежище.
— Никой не е съвършен — отговори Чизъм. — Нека ти дам един приятелски съвет. Магия няма.
— Има, Джон. Кълна се.
Чизъм поклати глава.
— Виж. Аз съм цели осем години по-стар от теб. Не съм бил горе, но доста съм обикалял тук долу. Истината не печели войни. Вярно, нарушавам правилата по малко, но аз знам какво е правилно. Запомни едно нещо. Мютите са наши врагове. И независимо колко са трудни ние ще ги смажем. Защото на земята няма място за тях и за нас. Ако ние във Федерацията, поколенията, които ще дойдат, някога бъдат свободни да живеят в онзи чудесен голям свят със синьото небе, тогава племената Плейнфолк и последният от южните мюти трябва да изчезнат. Големите, малките, грозните и не толкова грозните. Трябва да се освободим от всички, Стив.
Чизъм спря и погледна строго младия планерист. «Да — помисли той. — Натискът дава резултати. Този човек няма да издържи дълго.» Трябваше да свърши една мръсна работа: Чизъм беше достатъчно честен да го признае пред себе си, макар че в неговия тъмен свят на полуистина и откровена измама той вече не знаеше — както му беше напомнил Брикман — къде са границите.
Чизъм плесна ръце и енергично ги разтри.
— Окей! Да сменим темата. Ще те попитам за последен път. — Той насочи пръст към гърдите на Стив. — Искаш ли да видиш Роз?
Стив се замисли.
— Като слезеш на нива А, не се знае кога ще се върнеш.
— Знам — каза Стив. — Така както вървят нещата, всъщност ми е все едно какво ще стане с мен. Предполага се, че никой от моите роднини не знае, че съм жив.
— Е, тя знае. И иска да те види.
Стив го погледна твърдо.
— Теб какво те засяга това, Джон? Хайде. Бъди откровен.
— Мога да ти кажа, че не тичам подир задника на сестра ти. Не се тревожи. Тя седи здраво на него.
Стив почувства, че се изчервява. Този човек наистина му лазеше по нервите.
— Тогава каква е уловката?
Чизъм вдигна рамене.
— Обичам да правя услуги… това достатъчно ли е?
Стив се засмя.