Отвори друга врата. Беше някакво работно помещение. Тезгях с мивка и водопровод, складови секции, които приличаха на малки микровълнови фурни, панел от глазирана керамика с кръгова форма и два-три електрически уреда. Неща, чието място обикновено бе в кухните на столовите. Стив беше изненадан от неочакваното откритие, че хората, живеещи в Сантана Дийп, имат собствени уреди за приготвяне на храна. Що за странна идея! Той мина през отворения свод в дъното на коридора и влезе в дневната. Беше впечатлен от огромните й размери. Беше поне двадесет на двадесет и пет фута, с голямо легло на едната страна. И подът не беше с плочки. Беше покрит с някакъв дебел мек космест материал, какъвто Стив не беше виждал; напомняше му на гъстата козина върху плешките на бизон.
В дневната имаше три удобни ниски стола с дебели възглавници, широки облегалки и опори за ръцете и още един, достатъчно голям за лежане. Имаше обичайната видеоуредба, маса с шест стола и на стената зад нея портрети на настоящия Генерален президент и на Бащата-основател, но най-поразяващата забележителност беше широкият, от пода до тавана, прозорец, отворен към полукръгъл балкон и поразителна гледка.
Сантана Дийп — архитектурен двойник на Сан Джакинто Дийп, който Стив беше виждал, преди да излезе на повърхността — беше висока шестстотин фута кула, която се издигаше през четири нива и съдържаше жилищни помещения с балкони на петдесет етажа. Заобикалящата я шахта беше скулптирана като декор от скалисти тераси, на които бяха засадени малки вечнозелени дървета, храсти, трева и мъх. Потоци вода течаха от върха към дъното през серия хитро свързани вирове и скалисти прагове към терасите долу, за да запълнят малко езеро с формата на подкова в основата на кулата.
Подобно на своя близнак Сантана беше заселена почти изключително от канцеларски плъхове със златни нашивки, които работеха в Черната кула — щаб на изпълнителния орган на Амтрак — плюс високопоставени техници и други специалисти, проправящи си път от бедняшките квартали на базите във външния щат към върха с хладните алеи на Гранд Сентрал. За по-малко успешните, завистливите или недоволните, процесът беше известен като «яхване на жицата». На жаргона на трекерите «яхване на жицата» означаваше издигане в административната власт — с отличителен знак две нашивки от сребърна (младши) или златна (старши) жица на ръкава и на фуражката.
За някой роден в Монро/Уичита или на фронтова попътна станция като Пуебло посещението в Хюстън/Гранд Сентрал имаше същото въздействие, каквото сигурно е имал императорският Рим върху варварите. Независимо колко пъти един човек е виждал кадри по телевизията, действителните размери и блестящото великолепие при първото му посещение го караха да остане като замаян. Един поглед към площад «Джон Уейн» и човек знаеше, че е на печелившата страна. Това бе причината, поради която се строяха и тези кули. Те премахваха всякакво чувство на съмнение; оставяха място само за едно изключение: нация, управлявана от хора с виждане и енергия да направят това, може да направи всичко. Да живее Първото семейство!
Стив огледа помещението и леглото и тихо извика:
— Роз? — Никакъв отговор. Той видя, че някои от стъклените панели, които бяха отворени към балкона, са засенени от широки завеси. — Хайде, не се крий… къде си?
Отвори един от панелите и беше посрещнат от шум на течаща вода; капене и ромолене над скали и покрити с камъчета корита, изливащи се по каменни прагове; дълги прозрачни водопади, падащи десет, петнадесет метра, избухващи във ветрила от пяна при удрянето си в скалите, нежно плискане, когато потоците обединяваха сили и се изливаха над стъпаловидната стена около основата на езерото.
Застанал пред отворения прозорец, Стив слушаше внимателно; гледката, звуците и леко ароматизираният въздух, който циркулираше около шахтата, събудиха спомените и чувствата от времето, прекарано на повърхността. Единствената разлика между онова, което беше видял горе, и това тук бяха, както в Сан Джакинто Дийп, листата на дърветата, храстите и тревите; там те бяха червени, а не зелени. Според Наръчника преди мютите да бяха замърсили света със синьото небе с отровното си присъствие, на повърхността те също били зелени. И отново щяха да станат зелени, когато Федерацията победеше.