Роз го отблъсна и се отдръпна.
— Не ме докосвай! — И имитира фалшивата му невинност. — Клиъруотър… Копеле! Как можа да ме излъжеш?! Повръща ми се от нея! — Роз замахна във въздуха с юмруци, после мина покрай канапето, прекоси дневната и по постланите с килим стъпала отиде в спалнята.
Стив стана и я последва. Краката му трепереха. Когато влезе в спалнята, Роз беше на колене до леглото. Стив не беше виждал такова легло — достатъчно широко двама души да легнат един до друг. Роз вдигна единия край на постелката и извади една малка метална кутия.
— Щях да ти кажа, Роз.
Тя продължи да стои с гръб към него.
— Да, разбира се — намуси се тя, като триеше очи с опакото на ръката си. Оправи постелката, седна на ръба на леглото и сложи малката кутия в скута си.
Стив се облегна на стената.
— Роз… погледни ме.
Все така навела глава, Роз отвори кутията, извади една рийф и реотан с щепсел, отмести кутията настрана и пъхна щепсела в контакта до леглото.
Стив наблюдаваше премалял от страх.
— Откъде знаеш?
Роз захапа устна, без да го погледне.
Стив клекна пред нея и търпеливо я зачака да се успокои. Тя извади зачервения реотан от контакта, бързо запали рийфа и вдиша пушека.
Стив изпита желание да измъкне рийфа от ръката й, дай набие малко ум в главата, но гневът му беше смазан от чувство на пълна безпомощност.
Роз вдигна очи към него и си дръпна още няколко пъти.
— Откъде знам ли?
— Да.
Тя се усмихна криво.
— След всичко, което се случи между нас… ми задаваш такъв въпрос?
— Искам да го чуя от теб.
— Аз бях там, Стив. В теб, с теб. Аз можех да почувствам докосването й. Докосване до мен! — Роз се озъби и потрепери. — Да почувствам ума й… силата в него… как иска да те притежава! Уххх… беше отвратително!
Стив падна на колене и хвана свободната й ръка.
— Не! Не беше така. Не е така. Тя…
— Тя е мютка! — изсъска Роз и вдиша още пушек.
— Добре, добре! — прошепна той. — Само по-тихо! Да… мютка е! Не бих казал на никого, но не ме е срам да го кажа на теб. Забрави ли всичките онези хубави неща, които точно ти каза за тях, преди да замина? И как мютите също имат право да живеят?
— Помня. Но нямах предвид ти да отидеш там и да хукнеш подир някоя.
Стив отмахна с ръка пушека от лицето си. Ароматната миризма почваше да му действа, да го привлича.
— Престани, Роз. Хвърли тази мръсотия… моля те! — Той посегна към рийфа.
Роз отдръпна ръката си.
— Не! Остави ме на мира. Това помага да се облекчи болката. — Тя стисна лявата си ръка в юмрук и удари гневно Стив по рамото.
Стив парира втория и третия удар, след това хвана китката й и я изви.
— Чуй ме! — изсъска той. — Не беше така, както мислиш! Това, което се случи между нас онази нощ, беше чудесно. Беше добро усещане. Ако си била там, както казваш, щеше да го знаеш.
— Бях там! — извика Роз. — Винаги е същото. В момент на криза, на силна емоция или опасност нещо вътре в мен отлита, за да се съедини с теб. Аз бях в онази колиба. Можах да помириша… животинските кожи, дървото, земята. Можах да помириша и нея… намазаното й с масло тяло, цветята в косата й. Беше ми противна всяка минута от това. Тя те беше завладяла. Ти се опитваше да ме изолираш.
— Роз, това не е вярно! — възкликна Стив. — Не те изолирах… не нарочно, във всеки случай. Това не беше нещо, което можех да споделя с теб. Нищо като това не ми се беше случвало преди. Аз… аз дори не зная думата за него!
— Искаш да кажеш «любов»… това, което аз чувствам към теб? — Роз се засмя покрусено. — Какво мислиш ни направи толкова близки? Какво мислиш си почувствал, когато ние…
Стив я прекъсна.
— Не е същото, Роз.
— Същото е! — извика тя. — Не можеш ли да разбереш? Единствената разлика е, че винаги си се опитвал да отречеш чувствата, които ние имаме един към друг. Разбирам защо. Това боли, но то не ме тревожеше, защото знаех, че ти никога няма да можеш да го унищожиш. Но… — Тя сграбчи яката на гащеризона му. — Как след всичко, което каза, как можеш да казваш, че обичаш мютка?! Как дори си могъл да понесеш да я докосваш?
Стив дръпна ръката й и я хвана здраво.
— Роз! Чуй ме! Тогава не знаех за Плейнфолк. Те не са животни и не са отровни. Ако бяха, аз нямаше сега да съм тук. Те са хора, Роз. Е, повечето от тях изглеждат доста ужасни, но не са тъпи! И някои от тях… като Клиъруотър… са много особени хора. Тя е мютка, да, но не е с израстъци по главата като другите.