В 7-о отделение на същия етаж Чизъм пиеше джава и гледаше видеомонитора, свързан с камера, записваща всяко действие в съседното спално помещение. Роз, яхнала родния си брат, се олюляваше пиянски; след това се обърна настрана и се смъкна от леглото на пода. Стив лежеше по гръб, проснат диагонално върху пухено одеяло, с протегната ръка, увиснала от леглото. На ниската масичка до леглото догаряше полуизпушен рийф.
Чизъм реши да изчака още петнадесет минути преди да извика Q-взвода на Фран. Да… беше добър ход да предложи използването на родната сестра на субекта. Чизъм знаеше, че тя е чувствителна, но не беше оценил силата й. С нея трябваше да се внимава. Или да я елиминира. Точно сега обаче тя беше ключът към Стив. Тя го беше накарала да се разкрие. И сега тя можеше да се използва като средство за постигане на целта. Да, добра работа… при условие, разбира се, че не сметнеха, че той е чул твърде много. Но това беше рискът, който всеки поема… особено в работа като неговата. Чизъм отмахна тази мисъл, допи джавата и пусна лента с блекджек.
Забранената музикална пиеса завърши с триумфиращо кресчендо на медни и ударни инструменти. Чизъм отмести малкия касетофон, извади видеолентата на Роз и Стив от рекордера и се свърза с хората на Фран.
— Идваме — каза гласът от другия край.
Роз и Стив още лежаха под действието на тревата. Чизъм сложи полуизгорялата цигара в кутията, прибра кутията в сандъчето, след това инжектира на Роз голяма доза приспивателно, бързо я облече и майсторски я сложи до Стив. След това облече и Стив и тъкмо му вдигаше ципа, когато влязоха четиримата мъже от Q-взвод. И четиримата бяха облечени в черни и сребърносини гащеризони — униформата на хората от Черната кула; доверени лица на Амтрак, една стъпка по-долу от Първото семейство. И, както Чизъм добре знаеше, всеки от тях или всичките можеха да са Семейството. Това беше една от любимите им маскировки.
— Къде ще ги разпитвате? — попита Чизъм.
— Тук. — Мъжът, който отговори, имаше лице и глас, които заявяваха: «Тук аз нареждам». — Това ще ни спести време. С колко време разполагаме?
— Колкото желаете — отговори дипломатично Чизъм. — Но е добре да се върна в Белия дом преди шест часа.
— Няма проблем — каза мъжът. — Остави това на нас. Какво ще стане с момичето?
— Ще бъде в това състояние до десет или единадесет. Аз ще я върна по-късно във вътрешния щат.
— Къде е лентата?
Чизъм извади видеолентата със запис на Стив и Роз от амбулаторната чанта и му я подаде.
— Интересна е.
Мъжът кимна.
— Да. Ние гледахме. — Погледна часовника си. — Ела в пет и половина.
— Разбрано — отговори Чизъм. И излезе, без да се обърне.
— Добре, да се залавяме за работа — каза мъжът.
Двама от неговите хора вдигнаха Стив от леглото и го преместиха на канапето. Третият, който носеше чанта, подобна на носената от Чизъм, вдигна ръкава на Стив и му инжектира грижливо премерена доза натриев пентотал. Другите двама извадиха от една чанта висок триножник и включиха портативна видеокамера и монитор в най-близкия електрически контакт. С помощта на удължително рамо с балансиращо тегло насочиха камерата право надолу към Стив и я нагласиха на фокус така, че лицето и раменете му изпълниха монитора. Един от тях сложи номер 3552 на номератор, който имаше дисплей с часа и датата, и го постави за кратко пред лицето на Стив.
— Обект 3552, операция Овърлорд, Q-взвод 6…
Неговият другар провери картината и нивото на звука и кимна удовлетворено.
— Пускай…
Мъжът, който беше инжектирал на Стив «серума на истината», отиде в кухнята да направи кафе — тананикаше си безкрайния музикален съпровод, леещ се от монтираните на тавана високоговорители.
Мъжът, който беше натоварен с операцията, взе един стол, седна до канапето и приятелски сложи ръка на главата на Стив.
— Стивън? Чуваш ли ме? Ако ме чуваш, кимни.
Със затворени очи, с напълно спокойно лице под влияние на дрогата Стив отговори с леко движение на главата.