Влязоха в асансьора и тръгнаха надолу. През ума на Стив премина страховита мисъл.
— Кристо! Какво ще стане, ако пред отделението срещнем онези двама дежурни?! Ако са проверили през нощта? Сигурно са докладвали, че ме няма!
— Успокой се. Не са. Какво мислиш, че е това — любителска игра? Аз съм професионалист. Когато предложа да уредя нещо, го правя както трябва!
— Как?
Чизъм го погледна с лукава усмивка.
— Как ли? Хм! Мислиш ли, че ще ти разкрия всичките си тайни? Какво целиш, да ми вземеш работата?
Стив успя да се усмихне.
— А да има такава възможност? Не. Просто бих искал един ден да мога да ти се отплатя, но… там, където отивам… — Гласът му заглъхна.
Асансьорът спря, слязоха и отидоха при паркираните колички.
— Не се безпокой. Пак ще се върнеш горе. Нищо не се знае — един ден може аз да те моля за услуга.
Генералният президент Джордж Уошингтън Джеферсън 31-ви излезе от частния асансьор, който свързваше кабинета му в Белия дом с Клаудландс и отиде до бюрото си. Джеферсън беше посивял едър мъж към шестдесетте. Беше няколко килограма по-тежък, отколкото би искал личният му лекар, но се движеше леко и с увереност, която може да се очаква от човек на върха на изключително стабилна структура. Умереният му тен правеше светлите му сиво-зелени очи да изглеждат още по-бледи. Хората, които го виждаха, винаги гледаха очите. Бяха очи, които могат да ти намигнат и в следващия миг да станат леденостудени. Когато светлината изчезнеше от тях, това беше лош признак.
Макар да не беше точно копие, кабинетът на Джеферсън беше моделиран по Овалния кабинет, използван от президентите в Америка преди Холокоста. Също като предшествениците си в Първото семейство, Джеферсън обичаше да мисли, че поддържа връзка с великите и благородни традиции на миналото; всичко онова, което беше най-умно и най-добро в една някога голяма страна, която един ден щеше да се възроди и да стане дори по-велика отпреди…
Две знамена висяха провесени на кръстосани дръжки зад стола му, над тях бе закачен голям орел, изрязан от тъмно дърво — шията му бе извита предизвикателно, крилата бяха полуразперени. Знамето вдясно, когато бе седнал, беше старата слава; другото беше основано на известното някога «въстаническо» знаме: диагонален син кръст, ограден с бяло, на червено поле. Кръстът имаше девет бели звезди — символизиращи вътрешния щат Тексас в центъра, ограден от осем външни щата и нови територии. На извитата стена, отстрани на знамената, имаше два високи прозореца с дървени каси.
Генералният президент погледна за момент през прозорците към летните багри, украсяващи любимия му компютърно генериран образ на природата на Ню Ингланд отпреди Холокоста, после с кратка въздишка на съжаление се обърна към многоекранното си видео.
— Нанси?
На големия централен екран се появи дежурната от външния кабинет.
— Добро утро, господин президент.
Генералният президент кимна и каза:
— Фран дойде ли? — Излишен въпрос: никой никога не закъсняваше за аудиенция с Генералния президент. Въпросът беше зададен, защото притежателят на абсолютната власт спазваше — пак като своите предшественици — изискания протокол от стария свят.
— Да, сър.
— Добре. Помоли я да влезе. И, Нанси…
— Да, сър? — каза Нанси Рейгън Джеферсън. Като повечето от личния състав на Първото семейство, тя беше близка роднина на Генералния президент.
— Покажи ми на екрана резюмета на файла на Брикман и на свързания с него материал. — Едно от предимствата да си президент беше да караш други да натискат бутони. Видеото на Генералния президент се активираше от гласа му — както и вратите на личния му асансьор и самият асансьор.
Фран Делано Джеферсън натисна зумера на вратата. Образът й се появи на друг от монтираните на бюрото на Генералния президент монитори.
— Влез…
Този път гласът активира въртящата се врата, свързваща кабинета му с този зад него. Фран влезе в цилиндричната кабина, тя се завъртя и я откара при Генералния президент. Врати с подобна конструкция, известни като въртящи се прегради, които позволяваха само оторизиран персонал да влиза един по един, сега имаше във всички помещения с висока сигурност. Въртящи се прегради бяха инсталирани в комплекса на кабинета на Генералния президент преди двеста години след един опит за «дворцов преврат», в който шестима първи братовчеди на Генералния президент — Джордж Уошингтън Джеферсън 22-ри — бяха нахлули и го бяха застреляли, преди да ги спрат.