— Резултат от години грижливо програмиране — каза Куинси Адамс. Като директор на Института за живот той беше загрижен заслугата на неговата служба да не бъде пропусната.
— Съвсем вярно, Куинси — каза Джеферсън 31-ви, като прикри недоволството си от прекъсването. — Той ще приеме с радост възможността да се върне при новите си приятели, но ще се сепне от онова, което искаме да направи. Обаче ще приеме задачата, защото с неговото възпитание на трекер това е негов свещен дълг… и също, понеже ние възнамеряваме да му направим предложение, което не може да откаже. И ще направи всичко възможно да се върне с новини, защото Федерацията е единственото място, където силната страст за власт на младия Брикман може да бъде удовлетворена.
Уорън Хардинг, един от по-младите братя на Генералния президент, погледна над масата към главния стратег Бен Карлстром.
— Кога планирате да започнете СКУЕЪРДАНС?
СКУЕЪРДАНС беше кодовото название, дадено на предложената полева операция МХ, в която Брикман трябваше да се свърже с похитителите си от Плейнфолк.
— Още не сме определили дата — отговори Карлстром.
Уорън огледа насядалите около масата, намръщи се недоумяващо, после отново се обърна към Карлстром.
— Не разбирам. Не трябва ли веднага да предприемем някакво действие по толкова важен въпрос?
— Сега е краят на ноември, Уорън — каза Карлстром. — Знам, че това не е от голямо значение тук долу, но вчера пристигнаха съобщения за падане на първия сняг на повърхността. Ешелоните се връщат и ще останат във форт Никсън/Уърт за редовния основен ремонт и снабдяване с нови оръжия. Всички полеви екипи МХ ще останат на повърхността и ще действат както обикновено, но с падането на снега повечето мюти няма да си покажат носовете навън. Вероятно ще извършим проникване през ранна пролет. — Карлстром спря и погледна Генералния президент. — При условие, разбира се, че Брикман се съгласи…
— Ще се съгласи — каза Генералният президент.
Карлстром отново се обърна към Уорън Хардинг.
— Той ще трябва да мине специален курс за подготовка и след това да проведем обичайните заседания за планиране на операцията. Имаме да вършим много работа за различните аспекти на операцията, преди да стигнем до тази фаза.
— А междувременно? — попита Уорън.
— Междувременно? — Генералният президент се усмихна. — Междувременно Брикман ще остане на нива А… с което, надявам се, ще натрупа ценен трудов опит.
От 25 ноември 2989 — датата на прехвърлянето му в нива А — до края на февруари следващата година Стив работи в екипа по полагане на тръби. Не на нива А, а на ниво В–3, двеста фута под мраморния площад «Джон Уейн». Екипът се командваше от Брад Макси, строг шеф каналджия със съчувствие на булдозер и чувство на хумор на човек с цирей на задника. Макси, който беше педант по отношение на разпределението на работата, беше разделил хората си на екип А и Б, работеше денонощно на три смени и постигаше девет сменна седемдесет и два часова шестдневна седмица. Дълбоко в недрата на земята при постоянно ниво на светлина нямаше нито ден, нито нощ — само непрекъсната бърза смяна на времето; осем часа работа, осем часа почивка и после, когато всеки започваше да работи на колене, цели двадесет и четири часа почивка, които повечето хора прекарваха в хоризонтално положение. Дори ако бяха будни, нямаше много места, където биха могли да отидат. По време на отпуските си каналджиите имаха право да се качат в четворката — нива едно–1 до четири–10. По всяко друго време техните идентификационни карти ги ограничаваха до нива А. КЪЛЪМБЪС — компютърът, който действаше като централна нервна система на Федерацията — контролираше достъпа до асансьорите. Ако идентификационната карта не ти дава право да промениш нивата, не можеш да минеш през въртящите се прегради в асансьорните фоайета; нещо, което Стив беше открил при минаването «през пода».
Стив с изненада откри, че под мръсотията и мазнината някои от хората, с които работи, са момичета. С широки рамене, дебели вратове и твърди ръце. Истински бойни чукове със силни мощни бедра, които, ако си достатъчно глупав, за да сложиш главата си между тях, ще ти залепят ушите едно за друго. Но все пак момичета. Стив на няколко пъти получи предложение да спука гърнето, но не можеше да се възбуди. След цели осем часа мъкнене на тръби не можеше дори да натисне копчето на игровите автомати в столовата. Не беше само с него. Когато изсвиреше свирката, малцина се отдаваха на креватни занимания. Повечето ги занимаваха само две мисли — да получат помия и да затворят очи. «Помия» беше каналджийски жаргон за храната, доставяна от трапезарията на ниво А. Хората биха се отказали да се върнат от работното си място и биха останали в ремаркето, с което ги извозваха до зори, ако някой не ги издърпа. Някакъв майтапчия от столовата твърдеше, че Макси не било собствено име, а съкращение от «Максимален тормоз». Това вероятно беше същият човек, който беше кръстил групата на Макси «Ходещата смърт».