— Да. Но не знам защо. Не исках да разбера каква задача изпълнява или кой беше той. Нищо от това, което казваше за мен, не беше вярно, но бедата беше вече сторена. Знаеш какви са законите. Що се отнася до Федерацията, аз вече бях труп. Затова му забих три куршума в главата. — Стив разпери ръце. — Единственото, което можех да направя.
— И остана тук…
— Къде другаде можех да отида?
Малоун кимна и посочи радиоапарата.
— Знаеш ли как се работи с това?
— Не.
Малоун си даде вид, че вярва. Погледна пръстите на дясната си ръка, след това втренчи бледите си очи в Стив.
— Чу ли името на човека, с когото говори?
— Беше позивна, «Майк-Х-Рей-Уан». — Малоун погледна Жълтата фуражка. — Тайсън нарече себе си «Снейк-Айс».
— Какво направи с него?
Стив посочи първия гроб.
— Лежи под камъните ей там.
Малоун се обърна към Жълтата фуражка и каза:
— Провери.
Ренегатът взе трима души и отидоха да разкопаят гроба.
Стив извика след тях.
— Гледката няма да е приятна!
— И така… Брикман. Прекарал си зимата тук самичък? — продължи Малоун.
— Да. Допреди седмица не видях нито едно човешко същество. — Стив погали вълчето. — Баз ме събуди посред нощ. Още докато си обуя ботушите, някакъв тип слезе от един самолет.
— Кой беше? Приятел на Тайсън?
— Не го попитах. — Стив посочи новоизкопания гроб. — Но ако искате да проверите, той е под другия куп камъни ей там. — Новоубитият на-ко беше за алиби на Стив в случай, че някои бродещи ренегати са видели или чули скайрайдъра и са решили да претърсят околността.
Малоун погледна към гроба, после изпрати човек да съобщи новината на Жълтата фуражка.
— Затова ли реши да се махнеш?
— Да. Реших, че при снега и лошото време до пролетта няма да дойдат да потърсят Тайсън. Всичко беше чудесно допреди седмица… докато не дойде онзи, дето е под онези камъни. Дойде изневиделица. Реших, че ако смяната на Тайсън не може да изпраща сведения, тук може да стане напечено.
— Да, би могло. — Малоун не сваляше очи от Стив. — Какво мислиш, е правил Тайсън тук?
— Не знам. Знам само, че той нямаше да подобри перспективите ми за кариера.
Устата на Малоун се изкриви в подобие на усмивка.
— Е, и ти не си направил много за това.
— Номерът е да оцелееш. Това научих, докато бях при М’Колите.
— И накъде беше тръгнал? При твоите приятели мютите?
Стив поклати глава.
— Не. И нека изясним едно нещо. Тези идиоти не са ми приятели.
Малоун кимна.
— Откъде взе коженото палто?
— От същото място, откъдето взех кожите за спане. От Тайсън. Всичко, което притежавам — и тази пушка, и това, в което съм облечен — е от него.
— А вълчето?
— Баз… е, трябваше ми някой, на когото да говоря.
Малоун го удостои с поредната крива усмивка.
— Възхищавам ти се, Брикман. Малцина биха могли да оцелеят сами като теб. И да опитомяват животни. Бързо се приспособяваш.
— Винаги съм го правил.
— Да бе… — Малоун извика Баз. Вълчето тръгна полекичка напред, размахвайки игриво опашка. Малоун извади от торбата с храна, завързана за кръста му, сушено месо, отряза едно парче и го вдигна, така че Баз да трябва да подскочи. — Тайсън научи ли те да ловиш гризлата?
— Да — отговори Стив.
Гласът на Малоун неочаквано стана суров.
— Дръжте го!
Двама ренегати сграбчиха Стив и извиха ръцете му. Малоун хвана вълчето за врата, обърна го към Стив и извади въздушния си пистолет.
— Не! — извика Стив. Но беше много късно. Докато викът излизаше от устата му, Малоун допря дулото до главата на вълчето и натисна спусъка.
— Дайте му го. — И хвърли безжизненото тяло на Баз на Стив. — Одери го.
Стиснал мъртвото вълче до гърдите си, Стив трепереше от гняв.
— Мръсник!…
— Не се пали, Брикман. И без героични жестове. И без тях си загазил.
Стив извади бойния нож на Нейлър, хвърли убийствен поглед на Малоун и се залови за работа. Острият като бръснач нож беше специално изтрит да изглежда, сякаш е заточван на обикновен камък. Той одра Баз с разумно съчетание от умение и недодяланост. Инструкторът му в Рио Лобо беше прекарал часове, обучавайки го как да действа естествено, и не го остави на мира, докато Стив не се научи да изпълнява с неподправената лекота цяла гама рутинни задачи, свързани с оцеляването, която може да се очаква от човек, прекарал девет месеца самичък на повърхността. Свали кожата от кървавия труп и я хвърли в краката на Малоун.
— Сега го нарежи — каза спокойно Малоун. — И когато го направиш, запали огън и ми го опечи.