— Чакай.
Шон чу шумолене на хартия и скърцане на стол.
— Не виждам нищо такова.
— Нищо необичайно?
Пак се чу шумолене на хартия.
— Не съм учен, но нали помниш, като говорихме, че извършителят вероятно е от селски район, защото се е хранил с необработени животински мазнини и зеленчуци и е пиел вода от кладенец?
— Да?
— Ами имаше повишени нива на солта, което е нормално, ако се храниш с храни, консервирани в сол, нали?
— Да, вече го обсъдихме.
— Е, има и повишени нива на натрия.
— Чък, натрият е сол. Това вероятно се дължи на осоляването на продуктите. Вече го обсъдихме.
— Добре, Айнщайн, знам. Въпросът е, че имат някаква нова технология, с която могат да откриват различни видове натрий. Тестовете показват наличие на натрий, който може да се набави, но не е леснодостъпен за обикновения потребител.
— Да не би да говориш за доставки за правителствени нужди? Например за армията? Като натрия в консервираните храни?
— След като си наясно, защо ми губиш времето? — попита ядосано Уотърс.
— Подозирах. Не бях сигурен, докато не ми каза сега. И след като си знаел това нещо, щеше да е много добре, ако беше споделил информацията малко по-рано.
— Кинг, ръководя разследване, не консултантско бюро.
— Такива консерви се продават и по магазините. Сигурно ли е, че не е същият натрий?
— Нивата на натрия във военните консерви са по-високи. Дори и да е военен обаче, какво от това? Кръгът се стеснява до два милиона души!
— Може би, а може би не.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако извършителите са военни, можете да пуснете проверка на ДНК в базата данни на Пентагона. Вече вземат ДНК проби от всички служители.
— Опитах, но проклетата им система блокира. Явно от водене на войни не им остават средства за поддръжка на компютърната техника. Няма да я оправят преди седмица — две.
— Страхотно! — каза Шон и прекъсна връзката.
— Е, докъде стигаме с консервите? — попита Мишел.
— Вече знаем, че има голяма вероятност извършителят да е бил военен. Поне си струва да го потвърдим. Все пак остава въпросът с откриването му. Изглежда, скоро няма да имаме шанс да се потърси съвпадаща ДНК проба.
— Няма как все още да е в армията, нали?
— И да е отишъл на разузнаване, за да извърши отвличане? И после да се върне в базата с изподрана физиономия и смачкана от куршум бронежилетка?
— Значи е напуснал?
— Вероятно. С почести или без. Това обаче пак не ни помага. Буквално милиони са напуснали армията в този период.
Мишел се вторачи в гърдите на Шон.
— Какво има? С кафе ли съм се полял?
— Онзи имаше бронежилетка. Можеш да напуснеш армията и да вземеш някои дреболии със себе си, но бронежилетка?
— Можеш да си я купиш на улицата.
— Така е, но можеш да я отмъкнеш и от армията.
— Трудно ще скриеш такова нещо при напускането си.
— Ами ако не е напуснал?
— А е дезертирал?
— Това стеснява кръга. Познаваш ли някой, който би могъл да провери? — попита тя.
Шон взе телефона си.
— Да, познавам. Генерал с две звезди, с когото се запознах, когато бях на служба. Може би ще успея да го изкуша с билети за мач на „Ред Скинс“.
— Имаш билети за „Ред Скинс“?
— Не, но заради достойна кауза мога да намеря.
56
— Това е ужасно нередно, мистър Куори — каза дежурният лекар.
— За мен не е — отговори Куори. — Дошъл съм да взема дъщеря си и да я отведа у дома. Нищо нередно не виждам.
— Но тя е на животоподдържащи системи. Сама не може да диша — каза лекарят, все едно говореше на малко дете.
Куори извади документите.
— Вече го обсъждахме с хората в офиса. Имам пълномощно за оказване на медицински грижи и така нататък. С други думи, мога да я закарам където си поискам и никой не е в състояние да ми попречи.
Лекарят прегледа документите, които му даде Куори, и каза:
— Ще умре, ако изключим апаратурата.
— Не, няма. Погрижил съм се.
— Какво значи „погрижил съм се“? — попита скептично лекарят.
— Имам всички апарати, с които я поддържате тук.