— Мразя лекарствата, но явно само те ме поддържат жива, така че няма как.
— Значи онази вечер си разхождаше кучето по улицата, на която живеят Максуел — вечерта, когато Сали Максуел е била убита? — започна Мишел окуражително.
— Тогава не знаех, че е била убита — отговори Джун спокойно. — Само разхождах Седрик. Моето куче. Пекинез. Малко куче. Някога имах голямо, но вече не мога да се справям. Добро кученце е. Седрик беше най-големият ми брат. Почина. Повече го харесвах от останалите ми братя и сестри и затова нарекох кучето си на него.
Мишел се прокашля демонстративно и Шон пак я стисна за коляното.
— Казах на сестра си, че ще разговаряш само с нея — обади се Боби.
— Не обичам полицията — кимна Джун и потупа Боби по ръката. — Не ме разбирай погрешно. Знам, че не може без полиция и така нататък. Искам да кажа, че щом полицаите са наоколо, значи се е случило нещо лошо.
— Както например това, че убиха майка ми ли? — попита Мишел, вперила поглед в Джун.
Дребната женица най-после я погледна.
— Съжалявам за загубата ти, дете. И аз загубих две деца и един внук, но умряха от болест, не от престъпление.
— Видяла си нещо онази нощ? — подкани я Шон.
— Един мъж.
Шон и Мишел се наведоха едновременно напред, като че ли бяха свързани с въже.
— Можеш ли да го опишеш? — попита Мишел.
— Беше тъмно и очите ми не са каквито бяха, но мога да ви кажа, че беше висок и не беше дебел или нещо такова. Не носеше сако, а беше само по панталон и пуловер.
— Стар, млад?
— По-възрастен. Мисля, че имаше сива коса, но не съм сигурна. Помня, че вечерта беше топла и се изненадах, че е с пуловер.
— А в съседната къща е имало парти край басейна — добави Шон.
— Не знам какво парти е имало, но отпред бяха паркирани много коли.
— Колко беше часът?
— Винаги излизам на разходка в осем часа. Винаги стигам до онова място към осем и двайсет, освен ако Седрик не си свърши работата, така че да трябва да почистя след него, но онзи път не го направи.
— Значи беше осем и двайсет — уточни Шон.
Тримата с Боби и Мишел се спогледаха.
— Според аутопсията смъртта е настъпила между осем и девет — напомни Боби.
— Което значи, че онзи е бил там в паузата.
— Паузата? — погледна я Джун озадачено.
— Интервалът, през който е било възможно да се извърши убийството — обясни Шон. — Значи онзи е бил там. Какво правеше?
— Вървеше. Отдалечаваше се от мен. Улицата беше доста тъмна. Дори не съм сигурна дали ме видя. Винаги си нося фенерче, но онази вечер не го бях включила, тъй като имаше луна, а и със Седрик вървим доста бавно. И двамата имаме артрит.
— Значи се е отдалечавал от теб. Видя ли нещо друго? Например откъде дойде? — подсказа й Мишел.
— Ами… стори ми се, че излиза измежду две къщи. Едната, с многото коли отпред, и другата до нея отдясно.
— Къщата на родителите ми — каза Мишел.
— Може, само че тогава не го знаех.
— Какво друго? — попита Шон.
— Това беше странното — отговори Джун.
— Странно ли? — учуди се Боби.
— Да, бях на отсрещния тротоар, но все пак го видях.
— Какво видя? — намеси се Мишел с леко треперещ глас.
— О, да, не ви казах. Имаше някакви проблясъци.
— Проблясъци? — попитаха Шон и Мишел едновременно.
— Да. Мъжът крачеше нагоре по улицата, но спираше при всяка паркирала кола. После вдигаше леко ръка и нещо блясваше.
— Къде спираше при колите? — попита Мишел. — Отстрани? Отпред? Отзад?
— Отзад. И леко се навеждаше всеки път. Казах ви, че беше висок.
Мишел кимна на Шон.
— Снимал е номерата на колите.
— Проблясъците са били от светкавицата на фотоапарата — каза Шон. Боби кимна.
— И го правеше при всяка кола? — попита Мишел.
Джун кимна.
— Така си мисля.
— А защо му е било на нашия извършител да прави снимки? — учуди се Боби.
Лицето на Джун светна.
— Извършител ли? Чувала съм тази дума. Гледам „Закон и ред“ редовно. Обичах Джери Орбах, лека му пръст. И Сам Уотърсън. Той игра Линкълн, нали знаеш?
— Видя ли още нещо? — настоя Мишел. — Например накъде тръгна мъжът?
— Ами да. Свърши с колите и тръгна назад към мен, само че по отсрещния тротоар. Огледа се, май за да види дали някой го е забелязал. Не мисля, че ни видя със Седрик. Там имаше големи храсти и ние бяхме зад тях, защото Седрик пишкаше, а той се смущава, ако го гледат, докато си върши работата. После мъжът сви по алеята и влезе в къщата.