Мишел доби озадачен вид.
— Къща? Коя къща?
— Съседната на онази с паркираните коли. Влезе направо през входната врата.
Мишел, Боби и Шон размениха погледи.
Високият възрастен мъж трябваше да е бил Франк Максуел.
62
След като приключиха с вечерята, трябваше да отведат Джун Батъл в полицията, за да даде официални показания.
— Отведете я вие, двамата — каза Мишел.
— Какво? — Шон я изгледа изненадано.
— Искам да остана малко сама, Шон — обясни тя. — Ще се видим в къщата на татко.
— Мишел, не ми харесва да се делим.
— Мога и сам да се погрижа за мисис Батъл — предложи Боби. — Няма проблем.
— Шон, върви. Ще се видим в къщата на татко.
— Сигурна ли си?
Мишел кимна.
— Напълно.
Когато тримата тръгнаха, Шон се обърна назад, но Мишел не гледаше след тях.
Остана сама на масата десетина минути, после стана бавно, отвори якето си и погледна зиг зауера в кобура на колана си.
Трябва да е знаел, че жена му лежи мъртва в гаража. А е излязъл, за да снима номерата на колите? Какво безчувствено копеле. Какво е искал да направи? Да накисне някого за убийството, което е извършил? Много лесно би могъл да удари майка й с лявата ръка, колкото да заблуди ченгетата. Баща й беше силен човек. И в двата случая Сали Максуел щеше да е мъртва.
А той беше някъде там. Баща й беше на свобода и имаше оръжие.
Тя стана и тръгна решително към изхода. По пътя мина покрай витрината с трофеите на голф клуба. Едва я погледна, но и един бегъл поглед беше достатъчен. Веднага се обърна и се вторачи във витрината. Беше пълна с блестящи метални плакети, снимки, медали и други подобни. Две от нещата силно я заинтригуваха, макар и да не играеше голф.
Наведе се и се приближи.
Първото беше снимка на три жени. Средната държеше голяма купа. Дона Ротуел — усмихваше се щастливо. Мишел погледна надписа отдолу. „Дона Ротуел, шампион на аматьорите от клуба“. Беше от тази година. На ламинирана картичка до снимката бяха отпечатани резултатите й от турнира. Мишел не разбираше кой знае колко от голф, но дори и на нея й стана пределно ясно, че резултатите са впечатляващи.
Втората снимка беше на Ротуел в момент на удар. Имаше вид на жена, която знае какво прави.
Докато гледаше витрината, до нея се приближи мъж с брада, памучни панталони и риза за голф.
— Разглеждате местните голф легенди ли? — попита мъжът с усмивка.
Мишел посочи снимките.
— Тези двете най-вече.
Мъжът също ги погледна.
— О, Дона Ротуел, да. Тя е роден талант, има страхотен удар.
— Значи е добра?
— Добра ли? Тя е най-добрата състезателка над петдесет години в целия окръг, а може би и в щата. Има някои доста добри трийсет и четирийсетгодишни, които не могат да се мерят с нея. В колежа е била спортистка. Играла е тенис, голф, лека атлетика. Все още е в забележителна форма.
— Значи уменията й са добри?
— Много добри. Защо?
— Значи не би имала проблем да я допуснат да участва в турнир тук? Имам предвид уменията й?
Мъжът се засмя.
— Да има проблем? Дона печели почти всички турнири, в които е участвала, откакто се помня.
— Познавахте ли Сали Максуел?
Мъжът кимна.
— Красива жена. Жалко, че й се случи това. Знаете ли, малко приличате на нея.
— Играеше ли добре голф?
— О, да. Много добре. По-добра беше обаче на близките удари, отколкото на далечните.
— Значи не е била от класата на Дона?
— О, беше далеч под нея — отговори мъжът. — Но защо питате? Да не би да искате да я предизвикате на голф игрището? Вие сте доста по-млада от нея, но пак няма да ви е лесно, обзалагам се.
— Може и да я предизвикам, но няма да е на голф игрището.
Мишел се отдалечи и остави мъжът да гледа озадачен след нея.
Излезе на паркинга и се насочи към джипа си.
Озърна се наоколо, защото й се стори, че чу нещо. Откопча с палец кобура и улови пистолета, готова да го извади. Стигна обаче до джипа, без да се случи нищо, и се качи.
Половин час по-късно стигна до къщата. Мина покрай нея, паркира в една пряка по-надолу и слезе.