Франк Максуел се обърна към дъщеря си.
— Беше току-що убита. Нямаше пулс, зениците й не реагираха. Нищо не можех да направя, за да я върна. Тялото й бе още топло и знаех, че убиецът е някъде наблизо. Не бях в банята. Бях във всекидневната. Чух шум в гаража и после затръшване на врата.
— Не го каза на полицаите — обади се Боби. — Дявол да го вземе, не го каза дори на мен!
— Имах си причини. Вярно е, че можех да се обадя в полицията и да седна да плача до трупа, но знам колко важно е при убийство да се реагира веднага и нямах намерение да пропилея и секунда. Изтичах до страничната врата на гаража и я отворих. Не видях и не чух нищо. Излязох на улицата и се огледах. И там нямаше жива душа. Не бях чул да се пали кола, така че извършителят или бе дошъл пеша, или все още не бе тръгнал. Чух шума от партито в съседната къща. Помислих си дали да не отида да им кажа какво е станало и да проверя дали няма някой, чието място не е там, но реших друго. Знаех, че нямам много време. Върнах се вкъщи и си взех фотоапарата. Снимах номерата на колите. После отново влязох в къщата и се обадих в полицията. Не бяха минали повече от две минути. После пак излязох вън, за да огледам, но не видях никого и се върнах в гаража, за да съм при Сали.
Каза последното тихо, с наведена глава.
— Сигурен ли си, че не видя никого? — попита Шон, който седеше срещу Франк.
— Ако бях видял, щях да направя каквото трябва. Оказа се обаче, че последната кола от редицата, паркирана в самия край на улицата, е на Дъг Рейгън. Не мислех, че е бил поканен на рожден ден на тийнейджър. Това се потвърди и от списъка с гостите. Само тази кола нямаше причина да е там. Останалите бяха или на гости на партито, или на хора, живеещи на нашата улица.
— Отлична детективска работа — отбеляза Шон. — Защо обаче не каза всичко това в полицията?
— Да, татко — обади се и Боби. — Защо?
Мишел гледаше баща си със смесица от гняв и съчувствие. Последното най-накрая взе връх.
— Очевидно е искал да провери дали е прав, за да не губи времето на всички — заяви тя.
Франк погледна дъщеря си. Стори й се, че съзира в очите му искрица благодарност.
— Значи си решил, че Рейгън е замесен. А Ротуел? — попита Мишел.
— Никога не съм я харесвал — отговори той. — Имаше нещо странно при нея. Наречи го инстинкт на ченге. След като Сали беше убита, започнах да проучвам двойката. Оказа се, че в Охайо преди двайсет години двойка, много подобна на Ротуел и Рейгън, само че с други имена, била обвинена в опит за присвояване с фалшиво пълномощно на милиони от бивш шеф на фирма. Една сутрин той бил намерен мъртъв във ваната си, след като децата му заподозрели нещо. Двойката изчезнала от града и повече никой не чул нищо за тях. И не смятам, че това е единственият им удар. Открих още два подобни случая, в които мисля, че са били замесени, само че никой не е успял да открие достатъчно доказателства. Има хора, които живеят по този начин. Вълкът не мени нрава си.
— Значи историята, че мъжът й бил пенсиониран шеф на фирма, който й осигурил луксозен живот, е лъжа? — попита Мишел.
— Лесно е да си измислиш минало особено в наши дни добави Шон. — Идва тук като богата вдовица, която е обиколила света, и се устройва. Кой може да докаже, че лъже?
— Значи „постоянният“ уж от скоро Дъг всъщност е работел с нея от години? И са ограбвали богати възрастни хора? — попита Боби.
— Да, мисля, че е така — отговори баща му. — Но нямам твърди доказателства.
— А защо са се захванали с мама? — попита Мишел. — Вие двамата не тънете в богатство.
Франк Максуел доби смутен вид. Наведе глава и стисна пластмасовата чаша кафе.
— Не мисля, че са се захванали с нас, за да ни оберат — отговори той. — Мисля… мисля, че на майка ти й харесваше компанията на Дъг Рейгън. — Замълча за миг, а после добави: — И той харесваше нейната.
Замисли се и никой от присъстващите сякаш не искаше да наруши мълчанието.
— Ходил е навсякъде — продължи Франк, — правил е всичко, познава всички или поне така твърдеше самият той. За Сали това бяха невиждани неща. Той беше симпатичен, богат, движеше се в определени кръгове. Беше чаровен. Интересен. Аз бях обикновено ченге. Не можех да го конкурирам. Много добре разбирам защо беше заинтригувана.
Сви рамене, но за Мишел беше ясно, че баща й изобщо не е в състояние да разбере увлечението на жена си.
— И Дона Ротуел е разбрала за всичко това? — попита Шон.
— Дона Ротуел е от жените, с които не бива да влизаш в конфликт — отговори Франк. — Не я познавах добре, но познавам жени от нейния тип. Полицейското ми око забелязва неща, на които повечето хора не обръщат внимание. Виждал съм я как гледа, когато не е център на вниманието или когато любовникът й обръща на някоя друга жена повече внимание, отколкото на нея. Беше властна и вманиачена на тема контрол. И не беше в състояние да признае пред когото и да било, най-малко пред себе си, че всъщност не контролира нищо. Това я правеше опасна. Дори и на голф игрището да побеждава за нея беше всичко. Не умееше да губи.