— Ето защо ни излъга, че Рейгън е трябвало да играе в турнира с майка ми — каза Мишел. — Не е искала да признае, че е станало без нейно разрешение.
— И твърдеше толкова упорито, че майка ти не се е срещала с други мъже — добави Шон.
— Значи — продължи Мишел — е планирала убийството на майка ми, защото се е срещала с Рейгън. Уговорила е среща за вечеря с нея и очевидно е знаела за партито в съседната къща и шума. Промъкнала се е в гаража и е изчакала майка ми да се появи… — Гласът й секна за миг. — Какво е използвала, за да я убие? — попита тя Боби, в чиито очи напираха сълзи.
Той въздъхна.
— Стик за голф с железен връх. Това обяснява странната форма на раната на главата й. Полицаите го намериха в багажника на колата й. Все още имаше следи. И снощи беше взела стик за голф, за да се справи с теб, само че за далечни удари.
Мишел разтри големите синини на ръката и крака си.
— Роден талант, не може да й се отрече — изсумтя мрачно тя. — Защо обаче реши да напада мен?
— Снощи Рейгън беше в голф клуба — отговори баща й. — Знам, защото и аз бях там. Следях го. Видя те до витрината с трофеите. Чул е какво си говориш с онзи мъж за Дона. Вероятно си е дал сметка какво означава това. Разгледа ли внимателно снимката във витрината?
— Да. Видях, че Дона е левачка.
— Така. После той се измъкна и се обади по телефона. Несъмнено на Ротуел. И изчезна.
— Тръгнал е към твоята къща?
— Не съм сигурен — отговори Франк, — защото престанах да следя него и тръгнах след теб. Във всеки случай обаче двамата ти устроиха засада у дома.
— Защо?
— Защото прекалено много се доближи до истината.
— Не… имах предвид, защо започна да следиш мен?
— Защото се тревожех за теб. Защото нямаше да допусна за нищо на света онзи боклук да ти направи нещо. Май не успях.
Мишел протегна длан и го докосна по рамото.
— Татко, ти спаси живота ми. Ако не беше ти, сега щях да съм в моргата.
Тези думи оказаха удивително въздействие върху баща й. Той закри лицето си с ръце и заплака. Децата му станаха, клекнаха до него и го прегърнаха.
Шон също стана, но не отиде при тях. Излезе тихо от стаята и затвори вратата.
64
Куори седеше в библиотеката в „Атли“ и броеше парите, които му оставаха. Преди две години беше направил нещо, на което не бе и помислял, че е способен. Беше продал част от семейните ценности на местен търговец на антики, за да финансира начинанието си. Не получи дори приблизителната реална цена за тях, но пък и не беше в положение да се пазари. Прибра парите, извади пишещата машина, сложи си ръкавици, мушна лист във валяка и започна да пише последното писмо, което изобщо щеше да напише на тази машина. Както и при предишните писма, и сега беше премислил всяка дума много внимателно.
Комуникацията след това нямаше да е с писма. Щеше да е много по-директна. Свърши и извика Карлос. Жилестият дребен мъж беше в къщата, а Даръл дежуреше в рудника. Трябваше да възложи на Карлос задача. И след сбиването с Даръл беше решил да държи сина си по-близо до себе си.
Карлос също беше с ръкавици, както го беше инструктирал Куори. Трябваше да вземе един от пикапите и да замине на север, за да пусне последното писмо извън границите на щата. Не зададе никакви въпроси — вече знаеше какво се иска от него. Куори му подаде запечатания плик и пари за пътуването.
След като Карлос замина, Куори заключи вратата на библиотеката и запали камината. Сложи ръжена в огъня, нагря го до червено, нави ръкава на ризата си и добави трети белег на ръката си. Този беше перпендикулярен на дългия, но в левия му край. Кожата просъска и се сгърчи при докосването на нажежения метал, а Куори се отпусна назад на стария стол зад бюрото. Не прехапа устна, защото беше отекла от сбиването с Даръл. Отвори бутилка бърбън, трепна, когато алкохолът опари раните, и се загледа в танца на пламъците в камината.