Оставаше да направи само още един белег върху кожата си. Само още един.
Излезе от библиотеката и се заизкачва, залитайки към стаята на Типи. Отвори вратата и се вгледа в тъмнината. Тя беше на леглото. Къде, по дяволите, очакваш да бъде? — каза си Куори.
Рут Ан беше научила бързо какво трябва да прави за Типи и сега вече редовно помагаше на Куори в грижите за нея. Помисли дали да не влезе да й почете, но беше уморен, а и устната го болеше.
— Искаш ли да й почета, мистър Сам?
Куори се обърна бавно и видя Гейбриъл — стоеше на площадката на стълбите, сложил малката си длан върху дървения парапет, поставен там преди две столетия от човек, притежавал стотици роби. Куори смяташе, че парапетът вече е изгнил като човека, който го бе направил. Или който беше накарал робите си да го направят вместо него. Видът на малката ръка с тъмна кожа върху парчето прогнило дърво някак успокояваше Куори.
— Ще съм ти благодарен — каза той, като едва помръдваше разцепената си долна устна.
— Мама каза, че си паднал и си се ударил по устата.
— Вече остарявам за фермерска работа.
— Искаш ли да й прочета някоя определена част?
— Пета глава.
Гейбриъл го изгледа с любопитство.
— Защо точно тази?
— Не знам защо. Просто ми хрумна.
— Мистър Сам, не мислиш ли, че Типи може да иска да й четем и от някоя друга книга?
Куори погледна дъщеря си, прикована към леглото.
— Не, синко. Мисля, че тази книга е достатъчно добра.
— Ами тогава да започвам.
Гейбриъл мина покрай него и запали лампата. Внезапната светлина се стори болезнена за Куори и той извърна глава. Определено съм станал същество на мрака, каза си.
Не обърна внимание, че малкото момче го гледа втренчено, докато не чу гласа му:
— Мистър Сам, добре ли си? Искаш ли да говорим за нещо?
Куори се загледа в момчето, седнало до Типи с безценната книга в ръце.
— За много неща искам да говоря Гейбриъл, но няма да са ти интересни.
— Може и да те изненадам.
— Може — съгласи се Куори.
— Това, което направи, е голяма добрина. Да оставиш всичко на мама…
— И на теб, Гейбриъл. И на теб.
— Благодаря.
— Хайде, чети сега.
Гейбриъл започна да чете. Куори послуша малко, после тръгна надолу и ботушите му затропаха по стълбата. Седна на верандата, за да се порадва на вечерта и на хладината — нещо толкова рядко по тези места.
След минута се качи на стария пикап. Подкара по неравния черен път. Най-накрая стигна, спря и скочи на земята. Тръгна напред, но спря преди да стигне до малката къща, която беше построил. Клекна на около десет метра от нея.
Двайсет квадратни метра съвършенство, издигнати тук посред пустошта. Краката го заболяха, той седна в прахоляка и продължи да гледа къщата. Измъкна цигара от пакета и я мушна между устните си, но не я запали. Тя увисна, като че ли беше сламка. Някъде в близките дървета се обади сова. В небето виждаше мигащите светлини на самолет. Никой там горе не можеше да го види тук в Алабама. Самолетът щеше да прелети и да кацне във Флорида или може би в Атланта. Не спираха тук. Даваше си сметка, че няма за какво да спират. Въпреки всичко вдигна ръка и помаха на пътниците, макар и да знаеше, че дори не гледат през илюминаторите.
Стана и отиде до мястото, където щеше да бъде Карлос. Погледна назад към къщата, прецени траекторията на око може би за хиляден път. Не се бе променила нито веднъж. Дори с милиметър. Камерата беше там горе, за да показва на Карлос какво се случва. Дистанционното управление, което щеше да задейства всичко. Сателитният телефон за връзка с Куори в рудника. Динамитът. Уила. Истинската й майка. Даръл. Кърт, погребан в южния край на рудника. Пистолетът му, заровен с него.
Рут Ан.
Гейбриъл.
И накрая Типи.
Тръгна решително към къщата. Този път обаче не спря, а се качи на верандата. Не отключи вратата. Седна на стъпалата, облегна се на колоната и се загледа във вратата.
Това беше най-трудната част.
Пое глътка хладен въздух и издиша веднага. Като че ли дробовете му не харесаха хладината и свежестта му. Закашля се. Започваше да се дере като Франк.
За миг се замисли за немислимото. Замисли се дали да не спре. Писмото беше заминало, но можеше да не изпълни плана си. Още утре можеше да отлети до рудника, да вземе Уол и Уила и да ги пусне на безопасно място, така че да ги намерят. Той щеше да си остане там с Типи.