— Рут Ан, Гейбриъл, изчакайте вън.
— Какво? — учуди се Гейбриъл. — Защо?
— Излезте! Веднага!
Избута ги през вратата и я затвори. Върна се при снимката на жената.
— Шон? Какво има?
— Нали си спомняш как се запознах с Джейн Кокс?
— Да. Когато си отвел у дома пияния й мъж, тогава сенатор, след като си го намерил в кола с някаква проститутка.
Шон посочи снимката.
— Това е проститутката.
Снимката беше на Даян Уол, малко по-млада.
Мишел я огледа.
— Тази е била с Кокс?
Шон кимна.
— Тук пише, че е Даян Уол, но тогава беше с друго име. Собственото мисля, че пак беше Даян, но фамилното беше друго. Не си спомням „Уол“.
— Може да го е променила, или да се е омъжила.
Проследи конеца, който започваше от снимката и стигаше до картичка.
— Даян Райт? Звучи ли ти познато? — прочете Мишел.
— Да. Това беше името й.
Посочи скорошна вестникарска статия, забодена до снимката. Съобщаваше се за изчезването — предполагаемото отвличане — на Даян Уол от Джорджия.
— Има и Даян Райт — каза Шон и посочи стената. — Мишел, това нещо тук разказва историята. Куори е събрал всичко на едно място.
Мишел посочи далечния край на помещението вляво.
— И мисля, че започва оттам.
В самото начало на стената беше записана дата отпреди близо четиринайсет години.
Мишел прочете четирите думи, записани до датата: „Той ме изнасили, татко.“
До надписа пишеше „Типи Куори“, следваше снимка на Типи в болнично легло, свързана с животоподдържащата апаратура. Мишел се обърна към Шон. Ужасът, изписан на лицето му, беше не по-малък от нейния.
— Шон, започва да ми се гади!
— Не се отказвай, Мишел. Трябва да стигнем до края.
Започнаха да проследяват историята, записана върху стените в мазето на „Атли“.
След като разгледаха цяла стена, Мишел каза тихо:
— Изнасилил я е. После се е наложило да правят криминален аборт. Джейн е участвала.
— Получила е тежък кръвоизлив, загубила е много кръв и е изпаднала в кома — добави Шон глухо.
— Ако обаче Кокс я е изнасилил, защо не е съобщила на полицията?
— Може би някой я е убедил да не го прави. Например Джейн Кокс. Тя умее да упражнява контрол.
— А какво общо има Уила с всичко това?
Отидоха до стената, където беше снимката на Уила. Беше потискащо да гледат усмихнатото лице на момичето в стаята, в която нещастието беше описано така болезнено с тебешир, конци и картички.
Докато проследяваха проучванията на Куори, Мишел попита:
— Кога се случи онова с Кокс, Шон?
Шон пресметна и отговори:
— Преди около тринайсет години.
— Уила току-що навърши дванайсет. Плюс девет месеца бременност. Уила е дъщеря на президента. Попаднал си на тях, след като са правили секс, а не преди това. Жената е забременяла.
— Предполагам, че вместо криминален аборт и още една кома е било по-добре братът на Джейн да осинови детето.
— Но не е изнасилвал Даян Райт?
— Изглежда, е било доброволно.
— Ако Дан Кокс е изнасилил Типи Куори и после тя е изпаднала в кома заради лошо направен аборт, значи Сам Куори вероятно търси отмъщение.
Шон я погледна озадачено.
— Като отвлича Уила? И като убива майка й? Не виждам какъв смисъл има това за него.
— Така получава по-добра позиция.
— За какво?
— Не знам — призна Мишел. — Може би е свързано с пътуването на президента и жена му в момента. — Загледа се в стените. — Как според теб е открил всичко това? Отнело му е години.
— Сигурно наистина е обичал дъщеря си. Не се е отказал нито за миг.
— Но също така е и убиец. И държи Уила. А ние трябва да я върнем.
— Фотоапаратът ти още е ли е тук?
Мишел хукна към джипа и се върна след две минути. Засне стените и всички надписи в близък план. Междувременно Шон претърси шкафовете и измъкна куп папки, които решиха да вземат със себе си. После той видя писмото, което Куори беше оставил на бюрото заедно със завещанието си. Взе ги и ги прочете, а после ги прибра в джобовете си.
Двамата с Мишел нарушиха всички възможни правила за запазване сцената на местопрестъплението. Само че това тук не беше обикновено местопрестъпление и Шон реши да приложи нови правила. Не знаеше как точно ще се развият нещата, но беше съвсем наясно как искаше да приключи всичко.