— За бога, сър! — извика Фостър.
— Господин президент! Недейте… — намеси се Уотърс.
— Млъквайте и двамата! Затваряйте си устите! — изрева Кокс. — Дари, ако някой се опита да ни спре, ще се наложи да ескортираш трупа ми до Вашингтон и да обясняваш на всички как си искал да ме защитиш, като си ме накарал да побеснея до степен сам да си пръсна мозъка!
Той кимна на Джейн.
— Слизай, Джейн. — Обърна се пак към Фостър. — Ще вляза в къщата заедно с жена си. Ще останем там не повече от няколко минути. Не искам да има електронно наблюдение или подслушвателни устройства. Похитителят се е изразил много ясно по този въпрос. Когато приключим, ще се качим на хеликоптера и ще се върнем. След това да се надяваме, че племенницата ми ще бъде освободена и всички вие ще забравите за случилото се. Ясен ли съм?
Никой не отговори. Гледаха втренчено президента, допрял пистолет до слепоочието си.
Най-накрая Уотърс наруши тишината.
— Ако настоявате да постъпите така, сър, трябва да изпълните едно условие.
— Тук нареждам аз, а не ФБР.
Уотърс погледна Джейн.
— Става дума за нещо, което ни каза Шон Кинг, госпожо. Имате му доверие, нали?
Тя кимна бавно.
— В такъв случай трябва да изпълните каквото ви кажа съвсем точно. Ще го направите ли?
— Да, ако включва влизането ни в къщата — отговори президентът.
След още няколко минути Джейн Кокс, загърната с дългото си палто, и президентът слязоха от хеликоптера. Когато командосите видяха президента с пистолет в ръка, направиха нещо, което обикновено не правят. Вцепениха се.
— Господин президент? — обади се стъписаният командващ.
— Махни се от пътя ми! — изрева в отговор Кокс. Командващият, ветеран от две войни, преживял десетки престрелки със смахнати наркодилъри и всякакви откачалки, за които човешкият живот бе нищо, едва не подскочи. След като пътят към къщата се освободи, Дан Кокс хвана жена си за ръка и я поведе нататък. Стигнаха до малката веранда, спогледаха се и влязоха.
82
Първото семейство застана пред Типи Куори. Машината издуваше белите й дробове, тръбичка подаваше кислород в ноздрите й, мониторите следяха пулса и състоянието на другите жизнени показатели.
— Така е повече от тринайсет години — каза Джейн. — Нямах представа.
Президентът я погледна изпитателно.
— Не я помня, скъпа, кълна се. Има хубаво лице.
Когато го каза, Джейн леко се отдръпна от него. Той сякаш не забеляза.
— Типи Куори? — повтори той озадачено името.
— Да.
— В Атланта?
— Точно така. Беше в пиар агенцията, която помагаше за стартирането на кампанията ти за Сената. Тя беше доброволка, дошла направо от колежа.
— Откъде знаеш?
— Направих си труда да науча. Направих си труда да науча всичко за всички жени, към които ти проявяваше интерес по онова време.
— Знам какво ти причиних — каза той и пак погледна Типи. — Не си спомням да съм имал какъвто и да било контакт с нея.
— Точно поради тази причина никой не те е свързвал с нея. Но си имал контакт. Нещо, което изненада дори мен. Заварих ви двамата в нашата хотелска стая. Тя пищеше да я пуснеш, но беше късно. Ти вече беше свършил. Бяха нужни часове, докато я успокоя, докато ти лежеше мъртво пиян в един ъгъл от прекалено много джин и твърде малко тоник.
— Защо не е дошла полицията тогава? Сигурна ли си, че не е била съгласна?
— Тя не повика полицията, защото в крайна сметка успях да я убедя да не го прави заради скандала, който щеше да се разрази, ако се разчуеше. Казах й, че няма свидетели и че ще е нейната дума срещу нашата, че е била в нашата хотелска стая и че не мога да свидетелствам срещу собствения си съпруг. Ти се беше устремил към Сената и евентуално към президентския пост. Тя беше млада, пред нея беше бъдещето. И това бъдеще можеше да бъде унищожено, ако случилото се станеше публично достояние. Ако хората сметнеха, че тя е започнала всичко, че се е опитала да се възползва от положението ти и да те хване в капан. Бях много убедителна. Дори й казах, че при теб това е заболяване. Нарисувах много мила картинка.
— Благодаря ти, Джейн. Спасила си ме. За пореден път.
— Тогава те мразех — каза тя ледено. — Мразех те заради това, което й причини. На нея и на мен.
— Сама го каза. Беше болест. Променил съм се. Положих много усилия. Не се е случвало пак, нали?