— Абсолютно, господин президент — каза Шон машинално.
Кокс седна на ъгъла на бюрото на жена си и кимна на двамата да седнат.
— По време на полета ме информираха за пакета. Моля се това да доведе до позитивно развитие. — Замълча за момент и добави: — Политиката не трябва да се намесва във всичко и ще направя каквото мога, за да не допусна политизиране. Въпреки всичко Конгресът е под контрола на опозицията, така че очевидно нямам абсолютна власт там. — Вгледа се в жена си и й се усмихна нежно. — Нямам такава власт дори и в собствения си дом, защото по-добрата ми половинка несъмнено е по-умна, отколкото изобщо мога да бъда аз. — Усмивката му изчезна. — Официално разследването е поверено на ФБР. Някои от съветниците ми са на мнение, че сега не мога да си позволя да се възползвам от властта, с която разполагам, но въпреки всичко наредих на директора на ФБР Мънсън случаят да получи висок приоритет. Ще се справям с политическите последици от това решение по-късно. Жена ми ви се доверява, значи ви се доверявам и аз. Така или иначе обаче, независимо че ще продължите да получавате достъп до материалите по разследването, статутът ви е на частни консултанти. Официално ФБР води разследването.
— Разбираме, господин президент.
— Те ни помагат много — добави Мишел без следа от иронията, която несъмнено напираше в нея.
— Отлично. Някакъв напредък?
Шон погледна бързо към Джейн Кокс. Лицето й беше невъзмутимо, но въпреки това той успя да разчете изражението й.
— Все още е рано, господин президент, но работим с всички сили и възможности. Изглежда, с получаването на този пакет ще има някакъв напредък. Да се надяваме, както казахте, че то ще доведе и до още нещо. Често се случва. Престъпниците допускат грешки.
— Добре — кимна Кокс и стана. Мишел и Шон също станаха.
— Ще поговорим по-късно, скъпа — добави президентът.
След миг излезе в коридора, където двамата бодигардове несъмнено щяха да се залепят за него.
Извън Белия дом най-добре охраняваната зона е тази, непосредствено около президента и някои агенти по аналогия с футбола я наричат „червена зона“, където защитата по никакъв начин не трябва да допусне противников нападател. Така се оформят пластове или периметри, подобни на люспите на глава лук. За да се добере по-навътре, нападателят трябва да премахне предишния слой. „Червената зона“ е последната преграда, преди да се сблъскаш с лидера на свободния свят от плът и кръв. Състои се от супер–агенти, достигнали до това ниво след жесток подбор, които се разполагат около президента под формата на ромб. С остри ъгли. И всеки един от тях е готов да се бори до смърт за човека, когото охранява, и безусловно да приеме куршум вместо него. Този пласт от охраната никога не може да бъде нарушен, защото е последният.
Дори и в Белия дом агентите винаги са най-много на метър от обекта с изключение на едно място — апартамента на първото семейство. От гледна точка на президентската охрана никога не можеш да приемеш със сигурност, че знаеш къде са враговете ти и кои са истинските ти приятели.
Няколко минути по-късно Шон и Мишел се върнаха през тунела, водени от морски пехотинец в пълна парадна униформа.
— Винаги съм искала да се срещна с президента — каза Мишел на Шон.
— Той е впечатляващ човек, но…
Гласът на Мишел премина в шепот:
— Но винаги си го представяш в онази кола с онази жена, нали?
Той направи гримаса, но не отговори.
— Защо не попита Джейн за трите деца и двете цезарови сечения?
— Защото инстинктът ме предупреди да не го правя. И в момента същият инстинкт ме плаши до смърт.
20
Шон се прозя, изпи си кафето и стана да си налее още. Мишел гледаше съсредоточено компютърния екран. Бяха в апартамента й, недалеч от Феърфакс Корнер. Докато навън в оживената търговска зона бързаха хора и автомобили, двамата трябваше да стоят в претъпканото с вещи жилище на Мишел и да се взират в монитора на нейния компютър. Шон се върна и й подаде нова чаша кафе. Преглеждането на файловете от офиса на Тък Дътън им беше отнело часове. Все пак попаднаха на интересна информация.
Разбраха, че Тък е трябвало да се прибере у дома сутринта след отвличането. Адресът и мобилният телефон на Касандра Малори бяха записани в списъка с контактите му. Шон позвъни. Чу женски глас и затвори.
— Може да се наложи да посетим тази жена — отбеляза Мишел.
— Ако успеем да я открием.