Выбрать главу

— Добре, за какво става дума?

— Бях в Джаксънвил.

— За какво? — попита Тък троснато.

— За да се попека на слънце.

— Шон…

— Знам всичко, Тък. Всъщност знам повече и от теб.

— Казах ти, че…

— Прекарах целия следобед с ексхибиционистката Касандра. След като Грег Доусън й плати каквото се бяха разбрали.

Тък извика:

— Грег Доусън?!

— Намали децибелите, Тък. И бездруго оглушавам достатъчно бързо. Ето за какво става дума. Доусън е разбрал за теб и Касандра и сега дамата работи заедно с него, за да не получиш голямата държавна поръчка. Сигурен съм, че има снимки как се гушкате, с които да се позабавлява Министерство на вътрешната сигурност.

— Този задник! И тази кучка!

— Аха. Между другото, това е чудесен урок на тема защо човек трябва да предпочита съпружеската вярност.

— Не си казал на Джейн…

Шон го прекъсна.

— Не е моя работа. Според мен си пълен боклук, защото си постъпил толкова гнусно с жена си, а тя е майка на децата ти, но моето мнение е без значение.

— Тя се захвана с мен, Шон. Кълна се. Съблазни ме.

— Време е да пораснеш, Тък. Манипулаторки като Касандра винаги си намират леваци като теб. Така живеят. Твоето задължение на щастливо женен мъж е било да й кажеш къде точно да отиде. По дяволите! Дори и аз го направих, когато ми скочи, а съм сам! Можех да се възползвам без никакви угризения! За щастие обаче ме спаси добрият вкус. Все едно. Не съм брачен консултант и не заради това ти се обадих.

— Тогава за какво?

— Според Касандра си се прибрал по-рано, защото двамата сте се скарали заради Пам и евентуалната й изневяра. Така ли е?

— Ами…

— Или започни да ми казваш истината, или търси Уила сам, ясен ли съм?

— Да, така е.

— Щеше да е много хубаво, ако го бях научил по-рано, Тък — каза Шон.

— Аз… бях объркан, а и ударът по главата…

— Касандра каза, че си дочул някакви разговори и дори си видял Пам с някакъв тип.

— Така е. Не можех да повярвам, че ми изневерява.

— Да, бе! Такова нахалство, представи си само! Знам, че самолетът ти е кацнал по-рано. Каза, че не си спирал по пътя, така че искам да знам какво прави през единия час от тръгването ти от летището до пристигането ти у дома?

— Как успя да…

Шон го прекъсна нетърпеливо.

— Аз съм детектив, Тък, такава ми е работата. Губим си времето, а детето ти е там някъде с хора, които вероятно са склонни към насилие. Кажи ми какво прави през това време. И ако пак опиташ да ме излъжеш, ще дойда при теб и ще те сритам по задника и никакви агенти няма да могат да те опазят!

— Бях пред къщи — отговори Тък бързо.

— Пред твоята къща?

— Да. Наблюдавах. Пам смяташе, че още съм в Джаксънвил, и може би щеше да покани приятеля си у дома. Исках да ги хвана на място. Никой не се появи обаче, така че вкарах колата в гаража и се прибрах.

— И какво точно смяташе да направиш, ако онзи се беше появил?

— Да направя? Не знам. Сигурно щях да го сритам по задника…

— И да признаеш пред Пам своята изневяра и да я оставиш тя да ти срита задника?

— Виж какво, ти попита, отговорих ти. Нямам нужда от проповеди, ясно ли е?

Нещо в обяснението обаче не беше както трябва.

— Къщата ти е на края на дълга алея, от двете страни на която има само дървета. Откъде си наблюдавал?

— Алеята прави завой, при който има пролука между дърветата, в източната страна на имота. Оттам се виждат вратата и гаражите.

— Било е нощ. Тъмно.

— В колата си имах бинокъл.

— Така, случайно?

— Добре де, бях го взел нарочно, специално за случая.

— И докато наблюдаваше собствената си къща, видя ли случайно някой, който не би трябвало да е там?

— Не. Нямаше жива душа.

— Очевидно е имало някого, Тък. Онези не са били в къщата, докато си я наблюдавал, защото в противен случай щеше да чуеш писък. Те също са наблюдавали, преди да ударят, видели са те и са изчакали да влезеш.

— Щях да ги видя.

— Не, нямаше да ги видиш. Очевидно са знаели какво правят за разлика от теб.

— По дяволите! — изсумтя Тък.

— Какво успя да чуеш от онези телефонни разговори? И колкото може по-подробно.

— Бяха два. Случи се така, че с Пам вдигнахме едновременно. От различни стаи. Чух гласа на онзи тип. Каза нещо в смисъл, че иска да се срещнат. Скоро. — Пам искаше да е по-късно. — Чух само това, после се ядосах и затворих.