— А втория път?
— Минавах покрай спалнята. Пам мислеше, че вече съм излязъл, но си бях забравил чантата и се върнах, за да я взема. Говореше тихо, но все пак успях да чуя, че след два дни заминавам и могат да се срещнат тогава.
— И какво се случи?
— Само се престорих, че заминавам. Смених полета си и я проследих. Отиде в кафене, на половин час път.
— И видя ли мъжа?
— Да.
— Цвят на косата, телосложение, раса, възраст?
— Едър. Висок колкото теб. Знам, защото се изправи, когато Пам влезе. Бял, с къса черна коса, леко прошарена. Може би на около петдесет. Имаше вид на бизнесмен.
— И какво направи ти?
— Чаках в колата около половин час. После Пам излезе и си тръгнах.
— А защо не изчака онзи да излезе и да го попиташ за какво става въпрос?
— Казах ти, беше едър.
— Само заради това ли?
Той не отговори.
— Тък. Слушам.
— Добре, добре. Беше облечен в костюм. Видях ги да преглеждат някакви документи. Нямаше нежности. Изведнъж ми мина през ум…
— Какво? Че може да не й е любовник? Че може да е адвокат и Пам мисли за развод?
— Или че е частен детектив като теб и Пам го е наела, за да ме следи.
Вероятно заради това е искала да се срещне с мен.
— Един момент. Ако си мислил така, защо онзи ден се върна по-рано от Флорида? Каза ми, че си искал да ги хванеш и може би да сриташ онзи по задника. Току-що обаче призна, че си се чупил, защото типът бил едър. Призна, че си го взел за частен детектив. Престани да ме лъжеш. Искам истината.
— Не е удобно, Шон.
— Тък, искаш ли да видиш Уила, или не?
— Що за въпрос е това? Разбира се, че искам.
— Тогава забрави неудобството си и ми кажи истината.
— Мислех — изстреля Тък в отговор — да го причакам пред къщи и да се опитам да го купя, за да е на моя страна.
— Защо?
— Очевидно поради същата причина, която обяснява действията на Доусън. Ако Пам разбереше за похожденията ми и се разчуеше, договорът щеше да отиде по дяволите. Не можех да го допусна, Шон. Бях работил твърде много за него и той означаваше всичко за мен.
Една голяма част от Шон искаше някак да се провре през мъглата от телефонни импулси и да размаже Тък Дътън на пихтия.
— Да, очевидно за теб е означавал доста повече от брака ти. А тази история, която ми пробута Джейн в болницата? Че съдружникът ти искал да те принуди да му продадеш дела си на безценица, защото си бил закъсал за пари? Всичко това са дивотии!
— Така е, не е съвсем вярно.
— Джейн знаеше ли, че не е истина?
— Просто искаше да ме защити, Шон. Винаги го е правила. А аз непрекъснато я разочаровам.
— Слушай, мислиш ли, че Пам може да е записала някъде нещо, което да ни отведе при едрия мъж с костюма? Или може би има визитка, ако е бил адвокат или частен детектив?
— Защо? Та той няма нищо общо с Уила и случилото се с Пам. Вероятно има връзка единствено с флирта ми с Касандра.
— Тък, ще отклониш ли ума си за миг от чатала си, за да помислиш? Че има връзка единствено с флирта ти с Касандра е само една теория, и то не съвсем правдоподобна. Помисли малко, става ли? Кой би убил Пам и би отвлякъл Уила заради държавната поръчка? Доусън вече те е бил прецакал чрез Касандра, така че не му е трябвало да го прави. Имате ли друг конкурент, готов да рискува да получи смъртна присъда заради този контракт?
— Не, нямаме. Битката за държавните поръчки е жестока, но не чак толкова.
— Браво. Благодаря ти, че използва логичното си мислене. Друга версия е, че онзи тип е свързан с изчезването на Уила и смъртта на Пам, а няма нищо общо с твоята каша.
— Възможно ли е такова нещо? Защо ще се обажда на Пам и ще иска да се срещне с нея, ако се готви да постъпи така?
— Никога ли не си чувал за срещи под фалшив претекст с цел получаване на вътрешна информация? Мислех, че вие, които се занимавате с държавни поръчки, сте спецове в тази област.
— О, да… — каза Тък. — Май разбирам какво имаш предвид.
— Каза ли на ФБР за тези неща? За Касандра и мъжа, когото си видял с Пам?
— Разбира се, че не. Чакай малко… Трябваше ли?
— Не питай мен. Аз не съм ти юридически съветник. А когато се върна в града, ще трябва да изясня някои неща със сестра ти.