— Да, трябваше.
— Безпокоях се, защото…
— Защото брат ти е изневерявал на жена си? — подсказа той.
— Защото всичко това може да се отрази зле на кампанията.
— Не можем да го допуснем, нали?
— Моля те, остави цинизма. Сега е излишен.
— Безпокойството ти е оправдано. Само че направих допълнителна обиколка. Пропиляхме време, а не можем да си го позволим.
— Значи мислиш, че това няма нищо общо с изчезването на Уила?
— Мога ли да съм сигурен, че е така? Не. Професионалният ми инстинкт обаче ми казва, че няма нищо общо.
— Какво тогава?
— Разкажи ми за Уила.
— Какво по-точно?
— Пам е родила само две деца със секцио.
Кръвта във вените на Джейн сякаш замръзна.
— Пам имаше три деца, както много добре знаеш.
— Така е, но не е родила и трите. Аутопсията го потвърди. Разказах на Тък. Мислех, че ще сподели с теб.
Тък, разбира се, беше споделил с нея, но тя нямаше намерение да го казва на Шон.
— Добре, какво точно искаш да кажеш?
— Че едно от децата не е било на Пам. Дали е било на Тък от друга жена? Уила ли е това дете?
— Не мога да отговоря на въпроса ти.
— Не можеш или не искаш?
— Какво общо има това със случилото се?
Шон седна на леглото в хотелската си стая.
— Сериозно ли ме питаш? Общото е, че ако Уила не е дъщеря на Пам, зад отвличането могат да стоят истинската й майка или баща, или и двамата.
— Уила беше на дванайсет. Защо им е било да чакат толкова дълго?
— И аз това се питам, но истината е, че нямам отговор. Но съм убеден, че той ще ми е нужен, за да открием Уила. Е, ще ми помогнеш ли?
— Не знам нищо.
— Добре. Ако е дъщеря на Пам, преди дванайсет години Пам трябва да е била бременна с нея. Била ли е?
— Аз… тя… Сега си спомням, че тогава не живееха тук. Бяха в Италия. Заради бизнеса на Тък. И сега, като се замисля, върнаха се малко след като се роди Уила.
Шон се облегна на възглавницата.
— Добре, това е удобно. Значи не знаеш със сигурност дали е била бременна. Не си виждала никакви снимки? На майката и бебето в болницата? На празненство за новородено? Не си ги посещавала в Италия?
— Отново ставаш циничен — отбеляза тя студено.
— Не. Истината е, че съм учтиво настоятелен.
— Добре, признавам, че не мога да ти кажа със сигурност дали Уила е дъщеря на Пам, или не. Винаги съм смятала, че е. Да кажем така — не е имало причини да не смятам, че е.
— Добре. Ако криеш нещо, рано или късно ще стигна до него и резултатът може и да не ти хареса.
— Заплашваш ли ме?
— Да заплашваш член на първото семейство е криминално престъпление, а аз съм от добрите, както е известно. Ще се видим на погребението, мисис Кокс.
Затвори телефона.
Джейн отново заключи писмото с ключа в бюрото си, после се върна в спалнята. Докато се събличаше и лягаше, чуваше лекото хъркане на мъжа си. Никога не бе имал проблеми със заспиването. Дори след безкрайните разговори по телефона до малките часове на нощта, след като най-накрая оставеше слушалката затоплена след безкрайни консултации във връзка с държавните дела, измиваше зъбите си, лягаше и на петата минута вече спеше. На нея й бяха нужни часове, а понякога изобщо не успяваше да заспи.
Легна настрани и си представи лицето на Уила, видя как й кима, как я умолява.
Помогни ми, лельо Джейн. Спаси ме. Нуждая се от теб!
44
— Какво е станало, Гейбриъл? Изглеждаш като болен. Куори гледаше малкото момче през голямата кухненска маса.
— Не спах добре последните две нощи, мистър Сам — отговори момчето жално.
— Децата трябва винаги да спят добре. Да не би да ти тежи нещо?
Гейбриъл не можа да го погледне в очите, когато отговори:
— Нищо особено. Ще се оправя.
— Днес нямаш ли училище? — попита Куори. — Защото, ако имаш, ще изпуснеш автобуса.
— Нямам. Ден на учителя е. Мислех да помогна на мама на полето, а после да почета малко.
— Трябва да поговоря с майка ти, когато се върна от града.
— За какво?
— За лични неща.
Гейбриъл помръкна.
— Не съм направил нищо лошо, нали?
Куори се усмихна.
— Да не мислиш, че целият свят се върти около теб? Не. По работа. Ти можеш да почистиш масата с инструментите в плевнята. Изхвърли всичко, което е ръждясало, и ще ти дам още една марка.