Куори, застанал пред вратата, се облегна на стената на галерията и потри между пръстите си стара монета. Мислеше да я даде на Гейбриъл. Не за да я продаде. За да учи в колеж. Сега обаче не мислеше за монетата. Слушаше плача на Уила. Хлипанията й отекваха в галериите на рудника, както през десетилетията бяха отеквали стоновете на миньорите и поколения преди тях — писъците на пленените войници на Съюза, умиращи от болестите, които разяждаха телата им.
Не беше в състояние обаче да си представи по-болезнен, по-сърцераздирателен звук от този, който чуваше в момента. Пусна монетата в джоба си.
Беше сложил нещата си в ред. Беше се погрижил за онези, за които искаше. Останалото не беше в неговите ръце.
Разбира се, хората щяха да го обвинят, но — така да бъде. Беше преживявал много по-лоши неща от неодобрението на околните.
И все пак щеше да се радва, когато всичко свърши.
Трябваше да свърши скоро.
Никой от тях не беше в състояние да издържи още много.
Самюъл Куори знаеше, че самият той не би могъл.
По-късно вечерта отиде с пикапа да види Типи. Този път тръгна сам.
Чете й. Пусна й записа с гласа на майка й.
Огледа стаичката, в която Типи беше затворена през всичките тези години. Беше запомнил всички уреди, които поддържаха живота й, и непрекъснато беше разпитвал персонала за какво служи всеки един от тях. Хората нямаха представа защо проявява подобно любопитство, но това не го интересуваше. Той знаеше защо.
Когато най-накрая погледна изпитото лице на дъщеря си, атрофиралите й крайници, напомнящия скелет торс, почувства как собственото му тяло натежава, като че ли земното притегляне изведнъж беше станало по-силно. Може би като наказание.
Куори нямаше нищо против наказанията, стига да се раздаваха справедливо. Което никога не се случваше.
Излезе и отиде в стаята на сестрите. Трябваше да уреди някои неща. Беше време Типи най-накрая да напусне това място.
Беше време да прибере момичето си у дома.
49
— Слушай, Кинг, имаме заповед да ги държим тук — каза агентът на Шон и Мишел.
Бяха пред входа на Блеър Хаус. Беше решено Тък и децата да останат там, където поне временно щеше да ги охранява Сикрет Сървис.
— Искам само да кажеш на Тък Дътън, че сме тук. Ако пожелае да се срещне с нас, няма как да му забраниш, нали? Той не е престъпник. Не е арестуван. Тук е по своя воля. Ако иска, ще си тръгне и не можете да му попречите.
— Ще го наглеждаме — добави Мишел.
— Президентът обаче ще срита моя задник, ако с Тък Дътън се случи нещо.
— На твое място бих се страхувал повече от първата дама — посъветва го Шон.
— Няма да доведа Дътън. Предлагам ви да…
— Шон?
Погледнаха нагоре към входната врата. Видяха Тък. В едната си ръка държеше Колийн, а в другата — чаша кафе.
— Мистър Дътън, моля отдръпнете се от вратата — подкани го агентът.
Тък пусна Колийн и й каза да отиде при брат си. После остави чашата с кафе на пода и излезе вън.
— Мистър Дътън!
Агентът пристъпи напред заедно с двамата си колеги, които пазеха отпред.
Тък вдигна ръка.
— Знам, знам. Тук сте, за да ме пазите. Защо обаче не отидете да пазите децата ми? Аз ще се оправя и сам.
— Мистър Дътън… — настоя агентът.
— Слушай, приятел. Съгласих се да остана, защото според сестра ми нямало да има проблем. Истината обаче е, че тук е Америка и мога да си тръгна заедно с децата си когато поискам, а вие не можете да направите нищо, за да ме спрете. В такъв случай или отиди при децата, или изпуши една цигара, докато поговоря с тези хора. Е?
— Ще се наложи да информирам първата дама — тросна се агентът.
— Информирай я. За теб може да е първа дама, но за мен е по-голямата ми сестра и когато бяхме малки, показвах гащите й на приятелите си срещу долар.
Агентът се изчерви. Погледна Шон и Мишел гневно, после се завъртя и влезе в сградата.
— Тък, не те бях виждал в такава светлина — каза Шон, докато вървяха по улицата срещу Белия дом.
Тък извади пакет цигари, измъкна една и запали. Издиша облак дим.
— Изнервящо е. Нямам представа как се справят Джейн и Дан. Казват, че било като живот в аквариум. Повече прилича на живот под микроскоп!
— Виждат се всички недостатъци — отбеляза Мишел и огледа внимателно сантиметър по сантиметър какво става пред тях и зад тях. Намираха се на едно от най-безопасните места на света, но тя добре знаеше, че това може да се промени за част от секундата.