— Как са децата?
— Изплашени, изнервени, разтревожени, потиснати. Знаят, че Пам няма да се върне, разбира се. Това е достатъчно лошо. Да не знаем обаче какво става с Уила… Това е твърде много. Съсипва ни. Не съм спал и секунда, откакто спряха да ми дават успокоителните в болницата. Не знам как продължавам да функционирам.
Мишел погледна цигарата.
— Тък, сега си им останал само ти — каза тя. — Помисли за тях, ако не за себе си и остави канцерогенните пръчици.
Тък пусна цигарата на тротоара и я стъпка с пета.
— За какво искахте да говорим?
— Само за едно.
Той вдигна ръце пред себе си.
— Ако става дума за онези глупости, че Уила е осиновена…
— Не, не е това. Става дума за онзи, когото си видял с Пам.
— Говорихте ли с него? Кой е той?
— Той е агент на Сикрет Сървис, и то доста високопоставен — обясни Мишел.
— Казва се Арън Бетак. И отрече да се е срещал с Пам.
— Значи лъже. Видях го през стъкло от разстояние три метра. Той беше! Мога да се закълна върху десет библии.
— Вярваме ти, Тък — каза Мишел.
— Има и по-лесно решение от това с библиите — добави Шон.
— Какво?
Шон посочи към Белия дом отсреща.
— В момента Бетак е там. Видяхме го да влиза. Ето защо дойдохме.
— Бетак?
— Аха — кимна Шон.
— Какво искате да направя?
— Искаме да се обадиш на сестра си и да поискаш да се срещнем с нея тримата. Когато отидем там, ще й кажем да повика Бетак и ще поискаме обяснение. Ако реши да излъже пред нея, нека го направи.
Тък изведнъж загуби увереността си.
— Много е заета в момента.
Мишел го улови за лакътя.
— Тък, току-що погреба жена си. Най-голямата ти дъщеря е отвлечена. Мисля, че в момента не трябва да мислиш дали сестра ти е заета, или не.
Шон го изгледа въпросително.
— Е?
Тък извади телефона си.
— Пет минути?
— Става — кимна Шон.
50
Шон Кинг, който беше работил в охраната на президента, когато беше в Сикрет Сървис, имаше разрешение за достъп до Ситуационната зала на Белия дом и беше влизал там. Никога обаче не беше влизал в апартамента на първото семейство. Този пропуск сега беше коригиран. След като се изкачиха с асансьора и от малката клетка ги освободи истински оператор на асансьор, двамата с Мишел попаднаха в луксозно обзаведена стая с тежки фризове и красиви цветя. После вниманието им привлече жената, седнала на канапе в единия край с чаша чай в ръка. В камината гореше огън, излъчващ приятна топлина. От отсрещната страна на улицата, където беше Лафайет Парк, се чуваха скандирания на демонстранти.
Очевидно и Джейн ги чуваше.
— Биха могли да го отложат след всичко, което се случи — отбеляза тя.
— За такова нещо се иска специално разрешение — каза Мишел. — Трябва да го използват, когато го получат, иначе го губят.
— Така е, разбира се.
Личи си, че уморена, помисли си Шон. И очевидно не само от кампанията. Малките бръчици по лицето й сега изглеждаха по-дълбоки, торбичките под очите бяха по-ясно изразени, прическата не беше безупречна както преди. Дрехите й стояха някак по-небрежно.
Мишел наблюдаваше Тък. Братът седна до сестра си и започна да оглежда неспокойно стаята. Персоналът на Белия дом му донесе коктейл. Той стисна чашата толкова силно, че пръстите му побеляха. Вероятно му се пушеше, но в Белия дом това бе забранено за голямо съжаление на немалкото стресирани хора, които работеха там.
— Как са Джон и Колийн? — попита Джейн.
— Не са кой знае колко добре.
— Можем да ги оставим тук, Тък.
— Това е без значение, Джейн. Проблемът не е в мястото.
— Знам.
Тък огледа просторното помещение.
— А и мястото не е приспособено за деца.
— Ще се изненадаш — каза Джейн. — Помниш ли как Дан-младши празнува рождения си ден в голямата зала за приеми, когато навърши шестнайсет? А тук и друг път са живели малки деца. Семейството на Теодор Рузвелт, на Кенеди…
— Всичко е наред, Джейн, наистина.
Тя се обърна към Шон.
— Благодаря ви, че дойдохте на погребението.
— Казах ти, че ще дойда.