— Понякога е трудно да се определи кой точно е част от първото семейство и кой не е — каза Джейн. — Във всеки случай бях решена да не проверявам на практика как ще се промени общественото мнение за съпруга ми при подобна новина. Ако не друго, най-малкото щеше да даде повод на опозицията да се заяде.
Имаше и друга причина, но първата дама не смяташе да я спомене.
— Във всеки случай Пам не е повярвала на Бетак — каза Шон.
— Защо?
— Защото в нощта, в която беше убита, отивахме да се срещнем с нея по нейна молба. Не е знаела, че Тък ще се прибере същата вечер, по-рано от очакваното. Каза, че искала да проучим нещо. Познай до три пъти какво е то.
— На партито в Кемп Дейвид си личеше, че все още е притеснена — призна Джейн.
Тък погледна Шон.
— Когато се прибрах у дома онази вечер, ми се стори, че Пам се смути.
Шон кимна.
— Може дори да е искала да отложим срещата, но имаше само телефона в кантората ни, а не мобилния. Когато Тък се е появил, вече сме били на път.
— Е, сега знаете всичко — каза Джейн.
— Не, не е всичко.
Обърнаха се по посока на гласа и видяха агент Бетак до вратата.
— Какво? — попита Шон.
Бетак пристъпи напред.
— Не си спомням да съм те канила, агент Бетак — каза Джейн изненадано.
— Така е, госпожо… дойдох на своя отговорност.
— Не съм сигурна, че разбирам как си се осмелил — каза тя троснато.
Бетак погледна смутено останалите и каза:
— Имаше и писмо, изпратено до една от жените, които работят тук. Шърли Майърс.
Джейн стана.
— Напусни веднага, агент Бетак! Незабавно!
Шон също стана.
— Какво, по дяволите, става тук?
— Напусни веднага! — просъска Джейн.
— Арън, какво писмо? — попита Мишел.
Преди Бетак да успее да отговори, Джейн грабна телефона.
— Достатъчно е да се обадя, Бетак. Или си тръгваш, или с кариерата ти е свършено!
— Може би с кариерата ми и бездруго е свършено — възрази той. — Само че една кариера не може да се сравнява с живота на едно дете. Замисляли ли сте се за това?
— Как се осмеляваш да ми говориш така!?
Тък стана.
— Аз се осмелявам. Ако всичко това има нещо общо с живота на дъщеря ми…
Джейн го погледна, после останалите, един по един. Увереността й сякаш се стопи под втренчените им погледи. Шон реши, че прилича на животно, притиснато в ъгъла, което отчаяно търси начин да се измъкне.
— Джейн — каза той, — ако писмото има нещо общо с Уила, трябва да знаем. ФБР също трябва да знае.
— Не е възможно.
Тък я сграбчи за лакътя.
— Разбира се, че е.
Бетак инстинктивно се спусна напред, за да защити първата дама, но Мишел вече беше успяла да освободи лакътя й. Бутна Тък да седне на канапето.
— Успокой се, Тък. Така не ни помагаш особено. Тя все пак е първата дама.
— Пет пари не давам каква е. Може да е и президент! Ако знае нещо, което може да помогне да намерим Уила, трябва да го каже!
Джейн гледаше Бетак изпитателно.
— Ти откъде знаеш за писмото?
— В тази сграда не може да се случи нищо без знанието на Сикрет Сървис.
— Писмото от похитителите ли беше? — попита Шон.
Джейн се обърна към него.
— Може би. Не мога да кажа. Никой не може да каже.
— Провериха ли го за отпечатъци?
— Тъй като не беше изпратено тук и е минало през много ръце, преди да попадне при мен, отговорът е „не“ — каза тя хладно.
— Къде е? — попита Шон.
— Унищожих го.
Той доби объркан вид.
— Джейн, занимаваме се с федерално разследване. Ако се докаже, че съзнателно си укрила и унищожила веществено доказателство…
— Ето това вече наистина може да провали преизбирането на мъжа ви — добави Мишел.
— А защо си го скрила? — учуди се Шон.
Джейн избягваше погледа му.
— Стъписах се, когато го получих по този начин. Опитах се да преценя положението, преди да реша какво да правя с него.
Сега вече е в стихията си, помисли си Шон.
— Според мен — намеси се Бетак — трябва да преценяват специалистите. — Мисис Кокс, трябва да сте наясно какво правите. Трябва да им кажете какво е пишело в това писмо.
— Добре, ще ви кажа. Пишеше, че ще изпратят друго писмо до пощенска кутия. Беше даден адресът на кутията и имаше ключ за нея.