Шон, Мишел и Бетак се спогледаха.
Джейн го забеляза, защото каза:
— И пишеше, че ако до тази кутия дори само се приближи някой, който прилича на полицай или федерален агент, никога повече няма да видим Уила.
— Затова ли не каза на никого за писмото? — попита Тък.
— Разбира се. Наистина ли мислиш, че не ме интересува какво ще стане с нея? Та аз я обичам като свое дете!
Начинът, по който го каза, се стори на Шон малко странен.
— Кога пишеше да очакваш следващото писмо?
— Не пишеше кога. Пишеше, че трябва да проверявам редовно. Днес там нямаше нищо.
— Трябва да информираме ФБР — каза Бетак.
Шон и Мишел кимнаха в знак на съгласие, но Джейн поклати глава.
— Ако го направите, никога повече няма да видим Уила.
— Джейн, федералните се справят много добре с подобни ситуации.
— Да, досега се справиха прекрасно! Откриха всичко и няма никакви проблеми! Как да объркат нещата точно сега?
— Иронията едва ли е справедлива… — започна Мишел.
Джейн Кокс повиши глас.
— Какво разбираш ти от справедливост!
— Когато получите писмото, ще трябва да ни го покажете.
Джейн Кокс погледна Шон.
— Трябва?
— Извика ни да разследваме случая, Джейн. Вече успя да ни излъжеш и да скриеш жизненоважна информация, заради което загубихме време, каквото и бездруго нямаме. Да, трябва да покажеш писмото и на нас, и на ФБР веднага щом пристигне. Иначе излизаме от играта още сега.
— За бога, Джейн! — извика Тък. — Става дума за Уила! Трябва да им помогнеш!
— Ще помисля.
Тък се стъписа от репликата й, но Шон кимна и каза:
— Добре, Джейн, помисли, а после ни информирай за решението си.
Стана и кимна на Тък и Мишел да го последват.
— Тък, защо не останете тук с децата? — попита Джейн.
Той дори не я погледна.
— Не, благодаря.
Излезе от стаята. Шон и Мишел го последваха.
Бетак понечи да тръгне с тях, но Джейн го спря:
— Никога няма да забравя предателството ти, агент Бетак. Никога.
Той отвори уста, за да отговори, но размисли. Просто се обърна и излезе.
Докато излизаха от Белия дом, Шон дръпна Бетак настрана.
— Арън, още нещо.
— Имаш нужда от детективи на свободна практика ли? Защото виждам как скоро ще си търся работа.
— Наистина имам нужда от малко детективска работа от твоя страна.
— Тоест?
— Писмото, което е получила Джейн Кокс.
— Каза, че го е унищожила.
— Като вземем предвид, че почти всичко, което тя каза досега, е лъжа, има голяма вероятност да не го е унищожила.
— И искаш от мен да го намеря?
— Бих опитал сам, но си мисля, че някой ще види. Охраната тук е доста сериозна.
— Даваш ли си сметка какво искаш от мен?
— Да. Искам да помогнеш да намерим едно отвлечено малко момиче.
— Откога започна да използваш чувството за вина като инструмент в работата си?
— Би ли го направил, ако не го използвах?
Бетак се замисли за момент. После поклати глава и каза:
— Ще видя какво мога да направя.
След като оставиха Тък в Блеър Хаус, телефонът на Шон иззвъня. Той се обади, чу каквото му казаха, усмихна се и прекъсна връзката.
— Май най-после ще извадим късмет.
— Защо? Кой беше? — попита Мишел.
— Приятелят ми от университета. Изглежда, са разбрали какво означават надписите по ръцете на Пам.
51
— Проверихме всички възможни хипотези — каза приятелят на Шон, Фил Дженкинс, професор от Джорджтаунския университет. — Разбира се, не е онзи китайски диалект, както подозираше в началото. Буквите са други. Професорите обаче обичат такива предизвикателства, така че се обадих и на различни колеги. Със сигурност им беше по-интересно от оценяването на студентски работи.
— Не се съмнявам — каза Мишел, седнала на ъгъла на бюрото в претъпкания кабинет на Дженкинс. Би предпочела стол, но двата налични бяха отрупани с книги.
— И какво откри? — попита Шон нетърпеливо.
— Чувал ли си някога за мускоги?
— Не беше ли град в Уисконсин или Оклахома?
— Да, и градът се казва Мускоги. Това е индиански език или по-скоро група езици.