Паркът от 50 хектара предлагаше множество възможности за занимания на открито като тенис кортове, пътеки за разходки и голф игрище за компанията на президента.
Рожденият ден беше организиран в боулинг центъра. Присъстваха десетина деца заедно с придружителите си. И, разбира се, всички бяха развълнувани, че се намират на свещената земя, по която бяха стъпвали Кенеди и Рейгън.
Домакиня на партито беше Джейн Кокс. Тя беше свикнала да бъде в подобна роля, защото беше омъжена за Дан Кокс, известен още като Вълка, което пък я правеше първа дама на Съединените щати. Изпълняваше ролята си с чар, достойнство, необходимото чувство за хумор и ловкост.
Макар и да бе известно, че президентът на Съединените щати е най-умелият жонгльор в световен мащаб, също така бе истина, че първата дама не му отстъпва в това отношение.
На боулинга беше успяла да направи деветдесет и седем. Носеше патриотично оцветени обувки в червено, бяло и синьо. Беше вързала на опашка дългата до раменете кестенява коса. Донесе тортата лично. И изпя „Честит рожден ден“ на племенницата си Уила Дътън. Уила беше дребничка за възрастта си, с черна коса. Беше стеснителна, но много умна и невероятно чаровна. Макар че Джейн никога не би го признала публично, разбира се, Уила беше любимата й племенница.
Първата дама не яде торта. Внимаваше за фигурата си, защото страната, а всъщност и целият свят я гледаха. А вече беше добавила някой и друг килограм, откакто влезе в Белия дом. Плюс още няколко, по време на предизборната кампания за втори мандат, която съпругът й водеше в момента — „ад на самолет“ както я наричаха. Висока бе един и седемдесет без токчета, достатъчно, за да й стоят добре дрехите. Съпругът й беше малко под един и осемдесет, така че тя никога не носеше обувки с висок ток, за да не изглежда нисък в сравнение с нея. Беше важно как изглеждат в очите на хората, а те обичаха лидерите им да са по-високи от общата маса.
Остана доволна от лицето си, когато успя да се погледне набързо в огледалото. По него си личеше, разбира се, че е родила няколко деца и е преминала през множество политически битки. Никое човешко същество не би могло да остане незасегнато от такива неща. Но пресата все още я описваше като привлекателна. Някои издания прекаляваха и заявяваха, че притежава красотата на кинозвезда. Може би навремето това бе вярно, но вече не. Тя си даваше сметка за тези неща. Така или иначе, беше изминала дълъг път, откакто гладкото лице и стегнатата й фигура бяха сред най-важните й приоритети.
С напредването на времето Джейн все по-често поглеждаше през прозореца, където патрулираха морски пехотинци със сериозен вид и готови за стрелба оръжия. Агентите на Сикрет Сървис, разбира се, бяха дошли тук с нея, но Кемп Дейвид официално се управляваше от военноморските сили. Така че целият персонал — от дърводелците до градинарите — се състоеше от моряци. И основните дейности, свързани със сигурността, всъщност бяха грижа на постоянното подразделение морски пехотинци, разположено там. В действителност Кемп Дейвид се охраняваше по-добре от Пенсилвания Авеню 1600, макар че малцина биха се съгласили официално с подобно твърдение.
Сигурността не беше на първо място в мислите на първата дама, когато Уила духна дванайсетте свещички на двуетажната торта и после се зае да помага за раздаването на парчетата. Джейн пристъпи напред и прегърна майка й Пам Дътън — висока и слаба жена с къдрава червена коса.
— Изглежда щастлива, нали? — попита Джейн.
— Винаги е щастлива край леля си Джейн — отвърна Пам и притисна нежно сестрата на мъжа си, а после добави: — Не знам как да ти благодаря, че ни покани да празнуваме тук. Знам, че не е обичайно, след като Дан, искам да кажа, президентът го няма.
Не бяха кръвни роднини и Пам все още се смущаваше да нарича президента с малкото чу име, докато братята и сестрите му, а и самата Джейн чу казваха Дани.
Джейн се усмихна.
— По закон цялата федерална собственост се владее съвместно от президента и първата дама. И както знаеш, аз се занимавам с личните ни финанси. Дани никак не го бива с числата.
— Въпреки това е голям жест — каза Пам и погледна дъщеря си. — Скоро ще влезе в пубертета. Най-голямата ми дъщеря вече е пораснала! Не мога да повярвам!
Пам имаше три деца. Уила, Джон, който беше на десет, и Колийн — на седем. Джейн също имаше три деца, но всички бяха по-големи. Най-малкият беше на деветнайсет, студент, а дъщеря й беше медицинска сестра в Атланта. Между тях имаше още едно момче, което продължаваше да се чуди какво да прави с живота си.
Бяха се оженили рано. Джейн беше на четирийсет и осем, а мъжът й наскоро отпразнува петдесетгодишния си юбилей.
Джейн кимна.
— От опит знам, че спрямо момчетата се действа със сърцето, а спрямо момичетата — с главата.
— Не съм сигурна дали главата ми е готова за Уила.
— Общувай постоянно с нея. Научи кои са приятелите й. Много внимателно се намесвай във всичко, което става около нея, но влизай в битки предпазливо. Понякога децата се отдръпват. Това е естествено, но след като въведеш основни правила, няма да има проблем. Уила е много интелигентна. Ще ги научи бързо. Ще се радва, че проявяваш интерес.
— Това е добър съвет, Джейн. Винаги мога да разчитам на теб.
— Съжалявам, че Тък не можа да дойде.
— Трябва да се върне утре. Познаваш брат си.
Джейн погледна Пам с безпокойство.
— Всичко ще е наред, повярвай ми.
— Да, разбира се — отвърна Пам тихо, все още загледана в щастливата Уила.
Отдалечи се, а Джейн се замисли за дъщеря й. Момичето беше странно съчетание от зрелост и чести прояви на детинщина.
Тя можеше да пише по-добре от доста възрастни и да говори на различни теми така, че да изненада мнозина от околните. Любопитството й не се ограничаваше до типичните проблеми за възрастовата й група. Същевременно обаче, ако човек я наблюдаваше, нямаше как да не забележи, че се кикоти импулсивно като малко момиче, че говорът й е изпъстрен с възклицания и детски жаргон и че тъкмо започва да открива момчетата със смесицата от отвращение и вълнение, типична за всяко момиче преди пубертета. Джейн добре знаеше, че отношението й към другия пол няма да се промени много, когато порасне. Само че залозите щяха да са далеч по-големи.
Партито свърши, също и сбогуванията. Джейн Кокс се качи на хеликоптера. Не беше обозначен като „Марийн 1“, защото президентът не беше на борда му. Днес превозваше Б-отбора. Джейн нямаше нищо против. В личния живот тя и съпругът й бяха равни. На публични места тя заставаше на задължителните две крачки зад него.
Закопча колана на седалката си, а униформен морски пехотинец затвори вратата. С нея бяха четирима въоръжени с безкрайно търпение агенти на Сикрет Сървис. Издигнаха се във въздуха и след няколко минути пред очите й се разкри Кемп Дейвид, или „Кафезът“ както в Сикрет Сървис наричаха резиденцията, сгушена в планината Катоктин. Хеликоптерът се насочи на юг и след трийсет минути щеше да се приземи на моравата зад Белия дом.
В ръката си Джейн стискаше бележката, която Уила й беше дала, преди да си тръгнат. Благодарствено писмо. Усмихна се. Много често Уила подготвяше такива писма предварително. Сякаш беше написано от възрастен човек и звучеше прекрасно. Всъщност някои от обслужващия персонал би трябвало да се поучат от етикета, който спазваше малката й племенница.
Джейн сгъна писмото и го прибра. Останалата част от деня и нощта далеч нямаше да са толкова приятни. Имаше официални ангажименти. Бързо беше установила, че животът на първата дама представлява постоянно трескаво движение, често придружавано от пристъпи на отегчение.
Хеликоптерът докосна тревата. Тъй като президентът не беше на борда, нямаше фанфари и суетня, докато Джейн крачеше към Белия дом. Съпругът й вероятно беше в работния си кабинет, недалеч от Овалния. Когато се беше съгласила да застане до него в надпреварата му за най-високия пост в страната, беше поискала няколко неща. Едното от тях беше винаги да може влиза в кабинета му, без да го уведомяват, без да е в списъка на посетителите.
— Аз не съм посетител — каза му тя тогава. — Аз съм съпругата ти.
Приближи личния секретар на президента, официално титулуван „специален асистент“. В момента надзърташе през шпионката на Овалния кабинет, защото се канеше да влезе и да прекрати срещата, която продължаваше повече от предвиденото. Беше длъжен да се грижи за графика на мъжа й и да му помага да работи максимално ефективно. Правеше го, като ставаше по тъмно и посвещаваше всяка секунда от времето си на нещата, от който се нуждаеше той, като често дори ги предвиждаше, преди самият президент да е разбрал, че са му необходими. Навсякъде другаде, помисли си Джейн, освен в Белия дом една такава личност щеше да се нарича чисто и просто съпруга.