— Госпожо, бъдете сигурна, че ако нещо ви застраши, ще изляза от колата.
— Добре, ще го преживея някак.
Веднага щом първата дама слезе от лимузината, агентът изруга и добави едва чуто: „кучка“.
Всички агенти в двете коли, включително четирима, които използваха мощна оптика, се бяха залепили за стъклата и наблюдаваха как първата дама влиза в пощата отсреща. Без Джейн Кокс да знае, вътре вече бяха отишли трима агенти на Сикрет Сървис, облечени като случайни клиенти, плюс още двама, които пазеха задния вход. Службата умееше да се справя със своенравни и независими по дух членове на първото семейство.
Джейн отиде направо до пощенската кутия, отвори и не намери вътре нищо. Върна се в колата след по-малко от минута.
— Карай — каза тя и се отпусна на кожената седалка.
— Госпожо — обади се шефът на охраната. — Можем ли да ви помогнем с нещо?
— Не. Никой не може да ми помогне — отговори тя предизвикателно, но гласът й леко трепна.
До пристигането им в Белия дом мълчаха.
Още с излизането на Джейн Кокс от Белия дом агент Арън Бетак се задейства. Под предлог, че прави рутинна проверка за подслушвателни устройства в крилото, където беше кабинетът на първата дама, той влезе в преддверието и помоли служителите да излязат, докато си свърши работата.
Беше му нужна само минута, за да влезе във вътрешния кабинет, да отвори бюрото, да намери писмото, да направи копие и да върне оригинала на място. Преди да мушне листа в джоба на сакото си, успя да го прочете.
За пръв път, откакто работеше за правителството, правеше нещо подобно. В действителност това беше криминален акт, за който можеше да получи присъда от няколко години във федерален затвор, ако го хванат.
Въпреки всичко обаче си струваше да го направи.
55
През по-голямата част от вечерта и следващия ден Шон и Мишел успяха да установят, че в Джорджия, Арканзас и Алабама има много военни съоръжения. Всъщност твърде много, за да има някаква полза за разследването им. Преди това, както седяха в кантората си, на Шон му хрумна идея. Обади се на Чък Уотърс и остави съобщение. След няколко минути агентът на ФБР позвъни.
— Изотопният анализ, който направихте на намерения косъм…
— Е?
— Дали показва още нещо…
— Какво?
— Знам, че показва с какво се е хранил притежателят му. Показва ли обаче нарушаване на този начин на хранене за даден период от време например?
— Чакай.
Шон чу шумолене на хартия и скърцане на стол.
— Не виждам нищо такова.
— Нищо необичайно?
Пак се чу шумолене на хартия.
— Не съм учен, но нали помниш, като говорихме, че извършителят вероятно е от селски район, защото се е хранил с необработени животински мазнини и зеленчуци и е пиел вода от кладенец?
— Да?
— Ами имаше повишени нива на солта, което е нормално, ако се храниш с храни, консервирани в сол, нали?
— Да, вече го обсъдихме.
— Е, има и повишени нива на натрия.
— Чък, натрият е сол. Това вероятно се дължи на осоляването на продуктите. Вече го обсъдихме.
— Добре, Айнщайн, знам. Въпросът е, че имат някаква нова технология, с която могат да откриват различни видове натрий. Тестовете показват наличие на натрий, който може да се набави, но не е леснодостъпен за обикновения потребител.
— Да не би да говориш за доставки за правителствени нужди? Например за армията? Като натрия в консервираните храни?
— След като си наясно, защо ми губиш времето? — попита ядосано Уотърс.
— Подозирах. Не бях сигурен, докато не ми каза сега. И след като си знаел това нещо, щеше да е много добре, ако беше споделил информацията малко по-рано.
— Кинг, ръководя разследване, не консултантско бюро.
— Такива консерви се продават и по магазините. Сигурно ли е, че не е същият натрий?
— Нивата на натрия във военните консерви са по-високи. Дори и да е военен обаче, какво от това? Кръгът се стеснява до два милиона души!
— Може би, а може би не.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако извършителите са военни, можете да пуснете проверка на ДНК в базата данни на Пентагона. Вече вземат ДНК проби от всички служители.
— Опитах, но проклетата им система блокира. Явно от водене на войни не им остават средства за поддръжка на компютърната техника. Няма да я оправят преди седмица — две.
— Страхотно! — каза Шон и прекъсна връзката.
— Е, докъде стигаме с консервите? — попита Мишел.
— Вече знаем, че има голяма вероятност извършителят да е бил военен. Поне си струва да го потвърдим. Все пак остава въпросът с откриването му. Изглежда, скоро няма да имаме шанс да се потърси съвпадаща ДНК проба.
— Няма как все още да е в армията, нали?
— И да е отишъл на разузнаване, за да извърши отвличане? И после да се върне в базата с изподрана физиономия и смачкана от куршум бронежилетка?
— Значи е напуснал?
— Вероятно. С почести или без. Това обаче пак не ни помага. Буквално милиони са напуснали армията в този период.
Мишел се вторачи в гърдите на Шон.
— Какво има? С кафе ли съм се полял?
— Онзи имаше бронежилетка. Можеш да напуснеш армията и да вземеш някои дреболии със себе си, но бронежилетка?
— Можеш да си я купиш на улицата.
— Така е, но можеш да я отмъкнеш и от армията.
— Трудно ще скриеш такова нещо при напускането си.
— Ами ако не е напуснал?
— А е дезертирал?
— Това стеснява кръга. Познаваш ли някой, който би могъл да провери? — попита тя.
Шон взе телефона си.
— Да, познавам. Генерал с две звезди, с когото се запознах, когато бях на служба. Може би ще успея да го изкуша с билети за мач на „Ред Скинс“.
— Имаш билети за „Ред Скинс“?
— Не, но заради достойна кауза мога да намеря.
56
— Това е ужасно нередно, мистър Куори — каза дежурният лекар.
— За мен не е — отговори Куори. — Дошъл съм да взема дъщеря си и да я отведа у дома. Нищо нередно не виждам.
— Но тя е на животоподдържащи системи. Сама не може да диша — каза лекарят, все едно говореше на малко дете.
Куори извади документите.
— Вече го обсъждахме с хората в офиса. Имам пълномощно за оказване на медицински грижи и така нататък. С други думи, мога да я закарам където си поискам и никой не е в състояние да ми попречи.
Лекарят прегледа документите, които му даде Куори, и каза:
— Ще умре, ако изключим апаратурата.
— Не, няма. Погрижил съм се.
— Какво значи „погрижил съм се“? — попита скептично лекарят.
— Имам всички апарати, с които я поддържате тук.
— Как е възможно? Това е скъпа и сложна техника!
— Преди година фалира склад за медицинска апаратура и купих евтино всичко необходимо. Дихателен апарат с тръба, монитор на жизнените показатели, маркуч за хранене, кислородни бутилки, конвертор. Оборудване за интравенозни вливания. И мога да се хвана на бас за сто долара, че моята апаратура работи по-добре от вашата. Вашата е стара. Идвам от години и за цялото време не сте я подменили нито веднъж.
Лекарят се усмихна накриво.
— Мистър Куори…
Куори го прекъсна:
— Пригответе я и толкова. Ще кажа на линейката да спре пред входа.
— Линейка?
— Да, линейка. Да не искате да я закарам у дома с пикапа? Съберете си ума! Наех линейка, оборудвана както трябва с животоподдържаща апаратура. Чака отвън. — Той грабна документите. — Пригответе я за път.
— Как ще се грижите за нея?
— Знам какво да правя по-добре от вас! Знам как да я храня, как да й давам лекарствата, как да я почиствам, как да масажирам крайниците й и да я обръщам, за да няма възпаления и всичко останало. Да не би през цялото време да съм идвал тук, за да гледам шибания таван? Да ви попитам, вие някога чели ли сте й?
Лекарят го изгледа озадачено.
— Да й четем? Не.