Ева беше едро миловидно момиче с ръждивокафява коса и зелени като ябълка очи. Винаги носеше пъстри нанизи от мъниста и яркочервено червило, дори когато ходеше за риба. Не знаеше значението на думичката „срам“ и бе истинска благодат за мъжете. Не бе от момичетата, които повечето мъже биха представили на майките си, но Бъди реши, че ще го направи.
Една неделя я доведе в Уисъл Стоп за вечеря, а след това я заведе да й покаже магазина на баща си и й направи шейк със сладолед. Бъди не беше сноб, за разлика от Леона, която за малко да припадне, когато Ева седна на масата. Ева не бе глупачка и каза на Бъди, че й е било приятно да види дома му, но че на нея й харесва повече край реката.
Всички момчета в града разправяха шеги за нея и говореха мръсотии, щом се споменеше името й, но не и ако Бъди бе наблизо. Вярно, че бе спала, с който си поиска и когато си поиска, но каквото и да се говореше за нея, когато Ева обичаше някого, му бе вярна. Тя бе с Бъди и колкото и да обичаше да флиртува, той също й бе верен. И двамата го знаеха и само това бе от значение.
Ева се радваше на изключителния лукс да не я е грижа какво мислят хората за нея. Бе наследила това от баща си, Джак Бейтс Големия — сто и петдесет килограмов производител на нелегален алкохол, който обичаше да се весели. И който можеше да надпие и надяде всеки мъж в страната.
Иджи умоляваше Бъди да я води на реката и понякога той я взимаше. Риболовният клуб бе просто дървена барака със сини лампички, увити по верандата, няколко ръждясали рекламни табели на кола „Роял Краун“ и избеляла реклама на гуми „Гудиър“, подпряна до вратата, а отзад имаше няколко бунгала с мрежи на малките веранди — но Иджи винаги се забавляваше, когато ходеше там.
В събота и неделя в клуба обикновено се събираха доста хора — слушаха селяндурска музика, танцуваха и пиеха по цяла нощ. Иджи седеше с Бъди и Големия Джак и гледаше как Ева танцува вихрено.
Веднъж Бъди я посочи и каза:
— Виж, Иджи, ето това е истинска жена. За тази червенокоска си струва да живее човек.
Големия Джак, който бе луд по Бъди, се засмя, тупна го по гърба и рече:
— Да не мислиш, че си достатъчно голям мъж, за да обуздаеш това момиче, а, малкият?
— Опитвам се, Джак — отвърна Бъди. — Може и да не успея, но се опитвам.
Обикновено скоро след това Ева хващаше Бъди за ръка и го завеждаше в бунгалото си, а Иджи оставаше да чака с Големия Джак и да го гледа как яде. Една вечер той изяде седем огромни пържоли и четири купи картофено пюре.
След като Бъди и Ева се върнеха, Бъди прибираше Иджи у дома. По обратния път винаги казваше:
— Обичам тази жена, Иджи, не смей да се съмняваш в това.
И Иджи никога не се усъмни.
Но това бе преди девет години, а днес Иджи спря на стоп един рибар, който я остави при закованата на дървото табела. Вчера Рут си бе заминала за Джорджия и Иджи не можеше да понесе мисълта да си стои вкъщи.
Почти се бе стъмнило, когато стигна до бялата порта с двете големи колела от каруца. Музиката се чуваше още от пътя, а пред клуба имаше паркирани пет-шест коли и сините лампички вече светеха.
Едно малко трикрако куче дотича при нея и заподскача около краката й. Иджи бе сигурна, че е на Ева — тя не бе способна да върне от прага си никого. Около клуба винаги се навъртаха поне двайсет бездомни котки и Ева ги хранеше. Отваряше задната врата и им хвърляше храна на двора. Бъди все повтаряше, че всяко бездомно същество на сто километра околовръст в крайна сметка се появявало пред вратата на Ева.
Иджи отдавна не бе слизала до реката, но всичко си изглеждаше като преди. Ламаринените табели бяха още по-ръждясали и две от сините крушки бяха изгорели, но отвътре, както винаги, се разнасяше смях.
Щом Иджи влезе, Ева, която пиеше бира на масата на някакви мъже, веднага я забеляза и извика:
— О, боже! Я гледай кого довял вятърът!
Носеше розов пуловер от ангорска вълна, гердан и обеци в тон и яркочервено червило. После се провикна към баща си в кухнята:
— Татко! Иджи дойде! Я ми ела, хитруша такава! — Скочи и сграбчи Иджи в задушаваща прегръдка. — Къде се запиля? Помислихме си, че са те изяли кучетата.