Големия Джак излезе от кухнята. Като че ли бе качил поне още двайсет килограма, откакто Иджи го бе виждала за последно.
— Я виж ти, кой дошъл! Въшчицата. Радвам се да те видя.
Ева я хвана за раменете и я огледа.
— Проклета да съм! Станала си още по-висока и кльощава. Трябва да я поохраним, нали, татко?
Големия Джак, който също я оглеждаше, заяви:
— Да му се не види, с всеки ден заприличва все повече на Бъди. Виж я само, Ева! Не си ли съгласна.
— Проклета да съм, така си е! — отвърна Ева.
Дръпна Иджи към масата и заяви:
— Момчета, това е моя приятелка. Запознайте се с Иджи Тредгуд, сестричката на Бъди. Миличка, сядай да пийнеш нещо. Я Е чакай малко, ти пълнолетна ли си? — попита Ева, но след миг размисли. — О, какво пък толкова, по дяволите! От малко алкохол нищо няма да ти стане, нали, момчета?
Мъжете се съгласиха.
Щом въодушевлението й от срещата с Иджи поутихна, Ева забеляза, че нещо не е наред, и каза:
— Момчета, защо не идете за малко на онази маса? С приятелката ми трябва да си поговорим… Скъпа, какво има? Изглеждаш така, сякаш си изгубила най-добрата си приятелка, Иджи отрече да има някакъв проблем, поръчваше си още питиета и се опитваше да се шегува. Напи се и накрая затанцува и започна да се прави на маймуна. Ева просто я гледаше.
Към девет Големия Джак я накара да седне и да хапне, но в десет тя отново се развилия.
Ева се обърна към загрижения си баща:
— Най-добре да я оставим да прави каквото поиска.
След пет-шест часа Иджи, която вече се бе сдобила с куп нови приятели, ги бе събрала около себе си и им разказваше смешни истории. Малко след това, когато някой засвири тъжна песен за изгубена любов, Иджи млъкна по средата на разказа си, отпусна глава на масата и заплака. Ева, която вече също се бе наквасила порядъчно и бе мислила за Бъди цяла вечер, се разрева с нея. Групичката слушатели се премести на по-весела маса.
Към три през нощта Ева рече:
— Хайде, да вървим. — Прегърна Иджи през рамо, заведе я в бунгалото си и я сложи да спи.
Ева не можеше да понася гледката на страдащи хора. Седна до Иджи, която още плачеше, и й каза:
— Миличка, не знам за кого плачеш, а и няма значение, защото ще ти мине. Хайде, стига… просто ти трябва някой, който да те обича… всичко ще се нареди… Ева е до теб…
След което угаси лампата.
Ева не знаеше много неща, но знаеше всичко за любовта.
През следващите пет години Иджи щеше да живее с прекъсвания долу край реката. Ева винаги бе на разположение, когато се нуждаеше от нея, също както с Бъди.
„Уиймс Уикли“
28 ноември 1935
Приятел в нужда се познава
Завчера през нощта Бил Железничаря изхвърли 17 пушени бута от влака с държавни провизии и доколкото разбрах, приятелите ни в Траутвил са отпразнували прекрасно Деня на благодарността.
Пиесата „Историята на Уисъл Стоп“, която бе представена в училището, ни напомни, че индианците, живели някога по тези места, са били смели и свирепи, особено чрез изпълнението на Веста Адкок в ролята на вожда на черноногите Сиякага.
Половинката ми твърди, че има една трета индианска кръв от племето на черноногите, но че не бил толкова свиреп… Шегувам се, Уилбър.
П.П. Ако се чудите кой караше картонения влак, който мина през сцената, да знаете, че беше не друг, а Пинът Лаймуей.
Иджи каза, че Сипси, чернокожата й помощница, отгледала стрък бамя, висок метър и деветдесет, в градината на Тредгуд и че го занесла в кафенето.
Още скърбим за поминалия наскоро Уил Роджърс. Всички много го обичахме и се чудим кой ли би могъл да замени любимия ни Доктор Ябълков сок. Колко от нас помнят онези щастливи вечери в кафенето, когато го слушахме по радиото? В тези трудни времена той ни караше за малко да забравим проблемите си и да се посмеем. Поднасяме съболезнования на съпругата и децата му, а Сипси ще им прати един от пайовете си с орехи, тъй че минете през пощата, за да подпишете картичката, която ще прикачим към него.
Дот Уиймс
Старчески дом „Розовата тераса“
Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама
16 февруари 1986
Ивлин бе донесла кутия с различни видове курабийки с надеждата да разведри свекърва си, но Старата мама заяви, че не ги иска, и Ивлин ги занесе на госпожа Тредгуд, която много им се зарадва.