Спомням си как веднъж Чуканчето пъхна парче орехов пай в джоба на новите си панталони и ги съсипа. Рут се разфуча, но Иджи се запревива от смях. Тя обаче можеше и да е строга с него. Хвърли го в реката, когато бе петгодишен, и го научи да плува. Но едно ще ти кажа, Чуканчето никога не отговаряше на майка си, както правят някои момчета. Поне когато Иджи беше наблизо. Той уважаваше майка си, за разлика от Артис, сина на Онзел. Виж, това момче бе непоправимо.
— Сигурно — отвърна Ивлин и забеляза, че госпожа Тредгуд е облякла дрехите си наопаки.
Уисъл Стоп, Алабама
Коледа 1937
Всички хлапета в града се бяха снабдили с тапешници за Коледа и повечето се събраха в задния двор на д-р Хадли за масова престрелка. Цялата градина миришеше на сяра от изстрелите, които трещяха в студения въздух цял следобед. Всички вече бяха умрели по над сто пъти. Бум! Бум! Бум! Мъртъв си!
Бум! Бум!
— Ох! Уцели ме!… Аааа!
Осемгодишният Дуейн Килгор се хвана за гърдите, падна на земята и умира цели три минути. След последния гърч най-накрая скочи, разопакова поредната червена лента и презареди трескаво оръжието си.
Тредгуд Чуканчето пристигна последен за престрелката, тъй като тъкмо бе приключил коледния обяд в кафенето със семейството си и Смоуки Самотника. Втурна се в двора тъкмо навреме, защото всички бяха заредили оръжията и се готвеха да започнат нов рунд. Той изтича зад едно дърво и се прицели във Върнън Хадли. Бум! Бум!
Пук! Пук! Пук!… Върнън изскочи иззад храста, където се криеше, и извика:
— Не уцели, загубеняко!
Чуканчето, който бе изстрелял всичките си капси, се опитваше да презареди, когато по-големият с няколко години Боби Лий Скрогинс изтича до него и започна да стреля.
Пук! Пук! Пук!… Бум! Бум! Бум!
— Уцелих те!
И преди да се усети, Чуканчето беше мъртъв… Но реши да играе. Презареждаше отново и отново, за да го убият за пореден път.
Пеги Хадли, по-малката сестра на Върнън и съученичка на Чуканчето, излезе, опакована в новото си кафяво палто и с новата си кукла в ръце, и седна на задните стълби, за да гледа. Изведнъж на Чуканчето вече не му струваше толкова забавно да го убиват отново и отново и отчаяно започна да се опитва да уцели поне едно от другите момчета, но те бяха прекалено много и той не успяваше да презареди достатъчно бързо, за да се защити.
Бум! Бум! Бум!… Отново го убиха! Но той не се отказваше. Направи отчаян опит да изтича зад големия дъб по средата на двора, откъдето можеше да се показва за миг, да стреля и пак да се скрие. Вече бе убил Дуейн с един късметлийски изстрел и се целеше във Върнън, когато Боби Лий изскочи зад купчина тухли… Чуканчето се обърна, но твърде късно.
Боби Лий бе насочил към него два пистолета и започна да гърми.
Бум! Бум! Бум! Бум! Бум! Бум! Бум! Бум! Бум!
Боби Лий извика:
— Мъртъв си! Двойно мъртъв! Умри!
Чуканчето нямаше друг избор, освен да умре пред Пеги.
Смъртта му бе бърза и тиха, след което той стана и заяви:
— Ще се прибера до къщи за още капси. Връщам се след малко.
Имаше предостатъчно капси, но му се искаше да умре наистина. Пеги бе гледала как го убиват отново и отново.
След като момчето си тръгна. Пеги стана и извика на брат си:
— Не играете честно. Горкото Чуканче има само една ръка и това не е често ще те изпортя на мама, Върнън!
Чуканчето се втурна в задната стая на кафенето и хвърли пистолета си на пода, след което ритна електрическото влакче в стената, ядосан и разплакан. Когато Рут и Иджи влязоха при него, той тъпчеше конструктора и вече го бе смазал. Щом ги видя, се развика през сълзи:
— Не мога да правя нищо без нея. — И започна да удря чуканчето на липсващата си ръка.
Рут го сграбчи.
— Какво ти става, миличък? Какво се е случило?
— Всички, освен мен, стреляха с по два пистолета! Не мога да ги победя, убиваха ме цял следобед!
— Кой?
— Дуейн, Върнън и Боби Лий Скрогинс.
Рут промълви съкрушено:
— О, скъпи…
Знаеше, че този момент все някога ще настъпи, но сега, когато денят най-сетне бе дошъл, не знаеше какво да каже. Как да обясни на едно седемгодишно дете, че всичко ще се оправи? Обърна се към Иджи за помощ.
Иджи гледа Чуканчето известно време, след което взе палтото си, вдигна момчето от леглото, облече му якето и го изведе при колата.
— Я ела с мен, господинчо.