Откри каквото търсеше: тук се намираха дванайсетте пресечки, по-известни като Слагтаун, Харлема на Юга, мястото, за което бе мечтал.
По улицата имаше издокарани двойки, които разговаряха и се смееха на път за някъде, и те сякаш го понесоха със себе си като пенлива вълна. От всяка врата и всеки прозорец се лееше музика. Гласът на Беси Смит се чуваше от един от горните етажи над главата му: „О, безгрижна любов… О, безгрижна любов…“
Джаз и блус се сляха в едно, когато мина покрай кинотеатър „Фролик“, гръмко рекламиран като най-добрия салон за чернокожи на Юга, в който се прожектираха само мюзикъли и комедии.
А хората не спираха да се движат… На следващата пресечка Етел Уотърс пееше и задаваше музикалния въпрос: „С какво заслужих да съм толкова черна и тъжна?“, докато от друга сграда Ма Рейнли викаше „Хей, надзирателю, кажи ми какво сторих?“… А в клуб „Сребърна луна, синя нота“ танцуваха вихрено под звуците на „Танц на лютия пипер“ на Арт Тейтъм.
Артис бе тук — в Слагтаун в събота вечер, — а само през един квартал белите в Бирмингам дори не подозираха за съществуването на това екзотично, вълшебно място. Слагтаун, където прислужницата в богаташка къща на Хайланд Авеню можеше да е кралицата на квартала тази вечер, а носачите и ваксаджиите водеха модното ревю след падането на мрака. Всички те бяха тук, с пригладени назад лъскави черни коси и златни зъби, които проблясваха под многоцветните лампи и сияйните табели. Тълпата от черни, мургави, кафяви, мулати, червени и хора със смесена кръв увлече Артис по улицата; всички бяха със зелени и лилави костюми, с двуцветни обувки в жълто и бежово и тънки вратовръзки на червени и бели райета, а дамите сияеха с устни в червено и оранжево, бяха заметнати с рижави лисичи кожи и поклащаха елегантно бедра на обувките си на висок ток…
Пред очите му примигваха надписи: „Билярдна зала за господа“, „Грил Сейнт Джеймс“, ресторант „Синият рай“, „Школа за красота Алма Мей“… „Театър Немпиън, тук щастието струва само 10 цента“… Две сгради по-надолу през един прозорец видя как двойки танцуват в „Бална зала Черно и кафяво“, а кехлибарените прожектори лениво обхождаха помещението и обливаха хората в светлолилаво. Зави зад ъгъла, носен все по-бързо от тълпата, покрай втора употреба „Облаците на радостта“, кафене „Малката Дилайла“, билярдна зала „Пандора“ и коктейлбар „Стълба към звездите“, покрай кино „Пасттайм“, в което тази седмица даваха „Една Мей Харис в представление само за чернокожи“. В съседство в театър „Гранд“ щяха да пеят Мери Марбъл и групата Литъл Чипс. Артис продължи покрай кафе „Малкият Савой“, после покрай още танцуващи двойки, чиито силуети се очертаваха на фона на прозорците на бална зала „Дикси Карлтън“ с голямата въртяща се топка на тавана, която хвърляше отблясъци из цялото помещение. Танцуващите фокстрот вътре не забелязваха чернокожото момче с гащеризон, зяпнало от почуда, омаяно от закусвалня „Работната пчеличка“, която предлагаше „Гофрети, печени на електрически тиган, Горещи кексчета по всяко време на денонощието, Любимите ви сандвичи на тостер и най-доброто кафе в града, Хотдог за 5 цента, Домашно чили, Хамбургери, Сандвичи със свинско, шунка и сирене за десет цента…“, Застрахователна компания „Виола Кръмбли Отвъд дъгата“, която се занимаваше със застраховки за погребения и на витрината имаше табела, която приканваше евентуалните клиенти „запазете си парцел, докато сте млади“, следваше хотел „Делукс — Стаи за господа“.
Близо до клуб „Казино“ една едрогърда красавица зад Артис, блестяща в царевичножълта сатенена рокля и с лимоненожълт пухкав шал, изписка и замахна с дамската си чанта към пъргав господин, но не уцели. Господинът се засмя и Артис също се засмя, след което продължи по улицата заедно с тълпата, наясно, че вече си е у дома.
Новините от Слагтаун Флотсам&Джетсам
6 май 1937
Господин Артис О. Пийви бе приет в университетската болница късно в събота вечерта с многобройни травми, получени при опит да отвори особено скъпа бутилка вино, каза неизвестната дама, която го придружаваше; марката и годината на реколтата не се съобщават.