Въобразявам ли си, или наистина видях госпожица Айда Дозиър в късния трамвай онази вечер, запътила се към „Тъксидо Джанкшън“ в Енсли за няколко танца с Бърни Ъпшоу, след което обаче я зърнах да си тръгва в колата на господин Дж. Т. Уилямс?
Сигурно във всяка от популярните музикални групи в страната има поне по две-три момчета от Бирмингам, благодарение на музикалното майсторство на обичания професор Фес Уейтли. Добре сме приети на музикалната сцена. Не забравяйте, че старият ни приятел Каб Калоуей скоро ще озари с присъствието си вълшебния ни град.
Програмата на „Фролик“ тази седмица е чудесна:
Понеделник — Четвъртък:
Тромпетистът Ърскин Хокинс „Гавриил на ХХ в.“
В „Лютите Шунки“
Също така: Спортен кинопреглед за чернокожи
Старчески дом „Розовата тераса“
Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама
2 март 1986
Докато ядеше ванилов сладолед с дървена лъжичка, госпожа Тредгуд разказваше на Ивлин за Голямата депресия…
— Много хора умряха от едно или друго. Тежки времена. Особено за чернокожите, които поначало си бяха бедни. Сипси разправяше, че в Траутвил хората щели да умрат от измръзване или глад, ако не бил Бил Железничаря.
Ивлин не бе чувала това име.
— Кой е Бил Железничаря?
Госпожа Тредгуд, изглежда, се изненада.
— Не съм ли ти разказвала за него?
— Мисля, че не.
— Той беше прочут бандит. Казват, че бил чернокож, промъквал се нощем във влаковете и хвърлял храна и въглища от товарните вагони с държавни провизии, а чернокожите, които живееха покрай релсите, идваха да вземат продуктите призори и бързо тичаха да се приберат. Май така и не го заловиха… не се разбра кой е точно… Грейди Килгор, приятел на Иджи и железопътен полицай, идваше в кафенето всеки ден, а Иджи му казваше през смях: „Чух, че Бил Железничаря още е на свобода. Защо още не сте го хванали, момчета?“ Грейди страшно се — ядосваше. Слагаха по двайсет души допълнителна охрана във влаковете и предлагаха доживотна безплатна карта за линиите на „Ел&Ен“ в замяна на информация за бандита, но никой не каза нищо. Иджи го спукваше от подигравки по този въпрос!
Но иначе бяха добри приятели. Грейди членуваше в Клуба на киселата краставичка…
— Моля?
Госпожа Тредгуд се разсмя.
— Клубът на киселата краставичка бе една от налудничавите идеи на Иджи, Грейди и Джак Бътс.
— Що за клуб е бил?
— Разправяха, че е клуб за социални сбирки, но всъщност се събираха само няколко от непрокопсаните приятели на Иджи — няколко железничари. Ева Бейтс и Смоуки Самотника. Единственото, което правеха, бе да се наливат с уиски и да си разказват измишльотини. Гледат те право в очите и те лъжат дори когато истината ще им е от по-голяма полза… Как само се забавляваха, като си измисляха разни налудничави истории! Веднъж Рут тъкмо се бе прибрала от църква, а Иджи седеше с приятелите си на масата и рече: „Рут, съжалявам, но докато те нямаше, Чуканчето глътна един куршум 22-ри калибър“. И понеже Рут се притесни, й каза: „Не се тревожи де, нищо му няма. Заведох го при доктор Хадли и той му даде половин бутилка рициново масло и рече, че мога да го прибера у дома, само да не го насочвам към хора“.
Ивлин се засмя, а госпожа Тредгуд продължи:
— Ясно ти е, че Рут не бе много очарована от клуба. Иджи обаче не се отказваше от него и често свикваше тайни събрания. Клио разправяше, че на тайните събрания всъщност играели покер. Но каза и че клубът вършел добри дела, само че отричат, ако ги попиташ. Не харесваха баптисткия свещеник, отец Скрогинс, защото беше въздържател и всеки път, когато някой окаян глупак ги попиташе откъде може да си купи уиски или стръв за риболов, го пращаха в дома му. Направо го побъркваха.
— Сипси бе единственият чернокож член на клуба, защото по нищо не им отстъпваше в лъжите — продължи госпожа Тредгуд. — Веднъж им разказа за някаква жена, на която акуширала, но раждането било трудно и бебето не искало да излезе. Сипси й дала супена лъжица енфие и жената кихнала толкова силно, че изстреляла бебето чак в другата стая…
— О, не! — възкликна Ивлин.
— О, да! После им каза, че докато приятелката й Лизи от Траутвил била бременна, непрекъснато й се ядяла кола. Нагъвала я с шепи направо от кутията и когато се родило бебето, било бяло като сняг и твърдо като колосан чаршаф…