На другия ден Смоуки повика двама познати и погребаха хлапето в гробището за бездомници в покрайнините на Чикаго и Елмо Уилис прочете куплет от страница 301 на малката червена песнопойка на Армията на спасението, която винаги носеше със себе си.
Така и не бяха научили името му, затова просто направиха надгробна плоча от една щайга и написаха върху нея: ХЛАПЕТО.
Когато другите мъже си тръгнаха, Смоуки остана за няколко минути, за да се сбогува.
— Е, приятелю, поне видя Сали Ранд. Това никак не е малко… После се обърка и тръгна към депото, за да се качи на влак за Алабама. Искаше да се махне от Чикаго; вятърът, брулещ сградите, бе толкова студен, че понякога очите на човек се насълзяваха.
„Уиймс Уикли“
8 декември 1938
Внимавайте за капсул-детонатори
Кажете на децата си да не играят покрай железопътните депа, където извършват взривни работи. Половинката ми ми каза, че преди няколко дни на път за Нашвил чул за някакъв човек, който по погрешка захапал капсул-детонатор и си отнесъл устните.
Опал рече, че покрай приготовленията за банкета на „Източна звезда“ в магазина е такава лудница, че някой взел по погрешка синьо женско палто. Ако сте вие, върнете го.
Баптистката църква организира надбягване с каруци със слама и Пеги Хадли остана на паркинга по погрешка, но по-късно настигна останалите.
Иджи и Рут зарадваха група деца миналата събота, като ги заведоха в Авъндейл Парк, за да видят Госпожица Фенси — прочутата слоница, обичана от малки и големи. Всички се снимали с Госпожица Фенси и ще си получат снимките, щом ги проявят в дрогерията в четвъртък.
Миналият петък д-р Клио Тредгуд се върна от клиника „Майс“, където бе завел малкия Албърт за изследвания. За съжаление новините, които донесе на Нини, не са добри. Можем само да се надяваме, че лекарите са сгрешили. Клио отново ще е в кабинета си в понеделник.
Дот Уиймс
Старчески дом „Розовата тераса“
Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама
15 март 1986
Днес двете седяха, ядяха фъстъковки и си говореха. Или поне госпожа Тредгуд говореше.
— Надявах се да съм си у дома до Великден, но изглежда, няма да стане. На госпожа Отис още й е трудно, но все пак се записа в курса по рисуване и занаяти, който провеждат тук. И свекърва ти го посещава. Джинин рече, че за Великден ще организират лов на яйца и ще поканят ученици да участват. Ще е забавно…
От малка обожавам Великден. Обичам всичко, свързано с този празник. Като деца всяка събота преди Великден боядисвахме яйца в кухнята. Но за боядисването на златното яйце винаги отговаряше мама Тредгуд.
Сутринта в празничния ден си обличахме нови дрехи и обувки от магазина на татко. След църковната служба мама и татко ни качваха на автобуса до Бирмингам, а те през това време криеха по поне двеста яйца в задния двор. Раздаваха и всевъзможни награди — но най-голямата получаваше онзи, който откриеше златното яйце.
Бях на тринайсет, когато го намерих аз. Обикаляхме из двора вече два часа и никой не бе успял да го открие. Аз спрях по средата на градината, за да си поема дъх, и случайно зърнах нещо да блещука под циркуляра. И наистина, оказа се златното яйце, скрито в тревата, сякаш чакаше само мен. Еси Ру позеленя от яд. Искаше тя да го намери, защото този път наградата бе голямо жълто прозрачно яйце, обсипано със златист прашец. А вътре имаше миниатюра на мъничко семейство: майка, баща, две момиченца и куче пред къща, която приличаше на нашата. Гледах яйцето с часове… Какво ли стана с него? Май го продадоха на гаражната разпродажба по време на Първата световна война.
Великден винаги ми е бил щастлив ден. Една година именно на Великден Бог ми съобщи, че ще родя Албърт.
Понякога, като се замисля какви проблеми си имат другите хора, осъзнавам какъв късмет извадих с Клио. И да исках, нямаше да си намеря по-добър съпруг. Не заглеждаше други жени, не пиеше и беше умен. Не се хваля, защото не обичам хвалбите. Това си е самата истина. Просто си беше любознателен, не го правеше нарочно. Винаги, когато имах нужда от помощ с правописа, го питах: „Татенце, как се пише тази или онази дума?“ Клио знаеше как се пише всяка дума. А го биваше и по история. За която и дата да го питаш, винаги я знаеше. И не съм виждала друг човек, който толкова да иска да стане лекар… искаше да е хирург. Знам, че когато татко умря и се наложи да напусне медицинската академия, сърцето му се късаше, но той така и не се оплака, нито веднъж.